О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, № 1680/02.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 662 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Неохим“ АД срещу решение № 46 от 27.01.2025 г., постановено по в. т.д. № 844/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 06.08.2024 г., постановено по т. д. № 1942/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, са отхвърлени предявените от „Неохим“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове, както следва: иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 438 629, 78 лв. до пълния предявен размер от 16 183 288, 93 лв., представляваща дължим остатък от невъзстановена сума по кредитно известие № [ЕГН]/ 08.06.2023 г. към фактура № [ЕГН]/ 04.05.2023 г. и авансово платена цена на количество природен газ за доставка през м. май 2023 г., подлежаща на връщане от ответника на основание чл. 12.16.8 от договор № 7-231/ 18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 169 620, 85 лв. до пълния предявен размер от 645 879, 29 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 35 260 642, 17 лв., начислена за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон, като е и необосновано. Касаторът посочва, че въззивният съд е изложил много неотносими към спора мотиви, с което е нарушено изискването, предвидено в чл. 236, ал. 2 ГПК, за точно и ясно мотивиране на съдебните решения, като бъдат обсъдени релевантните за спора доводи и възражения. Поддържа, че въззивният съд не е разкрил действителната обща воля на страните, изразена в клаузата на чл. 14.1. от процесния договор за доставка на природен газ, в която е уговорена дефиниция на понятието непреодолима сила, при която длъжникът се освобождава от отговорност за неизпълнение на задължения по договора, тъй като не е тълкувал тази уговорка съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД. Той не е взел предвид поведението на страните както преди сключване на договора, така и при неговото изпълнение, което е установено от събраните в производството доказателства. По делото е доказано, че при действието на предходен и идентичен с процесния договор за доставка на газ, както и при действието на процесния договор в завода на купувача на газ „Неохим“ АД са настъпили редица производствени аварии, които са довели до невъзможност за дружеството да приема уговореното количество природен газ за определен период от време и на които то се е позовало пред доставчика, като събития, представляващи непреодолима сила. Доставчикът по договора „Булгаргаз“ ЕАД в нито един момент не е оспорил, че някоя от тези аварии представлява непреодолима сила и не е ангажирал договорната отговорност на купувача за неприето количество природен газ. Следователно в отношенията между страните при сключването и изпълнението на процесния договор се е приемало, че производствените аварии в завода на „Неохим“ АД, които препятстват приемането на доставен газ, представляват непреодолима сила по смисъла на чл. 14.1. от него и освобождават купувача от отговорност за неизпълнение. Същият характер има и процесната авария, настъпила в завода на 16.04.2023 г., поради което и тя представлява непреодолима сила. Касаторът заявява, че въззивният съд не е обсъдил в решението си заключението на изготвената в производството инженерно-химическа експертиза, от която се установяват факти за производствения процес в завода на „Неохим“ АД, за предприетите от това дружество мерки за предотвратяване възникването на аварии в съоръженията в завода, които имат значение за извода дали настъпилата авария представлява предвидимо и предотвратимо събитие с оглед на дължимата грижа, която търговецът трябва да положи при извършване на дейността си по занятие.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени два въпроса, по които се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, като е направено и позоваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация „Булгаргаз“ ЕАД е подал отговор на касационната жалба, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага подробни съображения за това, че решението е правилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане са кумулативно предявени от „Неохим“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове, както следва: главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 16 183 288, 93 лв., представляваща такава, която е платена авансово от „Неохим“ АД на „Булгаргаз“ ЕАД като цена за количество природен газ, което не е прието през месеците април и май 2023 г., и която подлежи на възстановяване съгласно чл. 12.16.8 от договор за доставка на природен газ, сключен на 18.11.2022 г., както и акцесорен осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 645 879, 29 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на задължението по чл. 12.16.8 от договора. Съдът е счел за доказано по делото, че между страните в производството е възникнало валидно облигационно отношение по договор за доставка на природен газ от 18.11.2022 г., който е действащ за периода от 01.01.2023 г. до 01.01.2024 г., както и че по тази сделка за „Булгаргаз“ ЕАД е възникнало задължение да продава природен газ на ищеца „Неохим“ АД, а за последния е възникнало задължение да заплаща уговорената покупна цена за приетото количество газ. С договора е постигнато съгласие, че купувачът предплаща авансово цената, дължима за съответния месец за доставка на предварително уговорено в договора количество газ. В чл. 12.16.8. от договора е предвидено, че ако приетото от купувача количество газ е по-малко от уговореното, за продавача възниква задължение да му върне надплатената цена, но само ако купувачът няма други задължения по сделката. С чл. 7.5. от договора страните са се съгласили, че ако приетото количество газ за месеца е по-малко от уговореното дневно количество газ с 5 % при неравномерна доставка и с 10 % при равномерна доставка, купувачът дължи на продавача неустойка. Въззивният съд е изложил съображения, че тази клауза не е типична такава за дължимост на неустойка, а е клауза от вид „вземай или плащай“ по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката. За безспорни между страните и като такива установени по делото са приети и следните обстоятелства: - че ищецът е заплатил на ответника авансово цена за уговореното количество природен газ в размер на 42 008 382 лв. за месец април 2023 г. и в размер на 35 260 642, 17 лв. за месец май 2023 г.; - че през месец април 2023 г. ищецът не е приел част от уговореното количество газ от 146 367, 634 MWh, а през месец май 2023 г. не е приел никакво количество газ; - че ответникът е издал кредитни известия за авансово платената цена за неприетото количество газ в размер на 19 076 535, 62 лв. за месец април 2023 г. и в размер на 35 260 642, 17 лв. за месец май 2023 г.; - че ответникът е начислил неустойка по чл. 7.5. от договора за неприетото количество газ през месец април 2023 г. в размер на 5 361 576, 36 лв. и през месец май 2023 г. в размер на 10 383 082, 79 лв.; - че ответникът е възстановил на ищеца само част от сумите по кредитните известия и не е възстановил останалата част в общ размер от 16 183 288, 93 лв., като е заявил, че прихваща между това свое задължение и задълженията на ищеца за заплащане на начислените неустойки по чл. 7.5. от договора. Въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението на ищеца, че е налице основание за освобождаването му от договорната отговорност за неизпълнение на задължението да приеме цялото уговорено количество природен газ през месеците април и май 2023 г., тъй като то се дължи на настъпила на 16.04.2023 г. производствена авария в завода му в [населено място], където се извършва доставката на газ, която представлява непреодолима сила. Този извод е основан на разбирането на съда, че за да се квалифицира едно събитие като непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, то трябва да бъде външно спрямо дейността на длъжника, извън неговия контрол и да не включва рисковите фактори на упражняваната от него дейност, което се извлича от качеството „извънредност“. С оглед на това апелативният съд е счел, че производствена авария в предприятието на длъжника, която е причинена поради самия производствен процес, който е изцяло под негов контрол, и поради въздействието на съпътстващите го фактори, водещи до износване, амортизация и увреждане на инсталациите, машините и съоръженията, не представлява непреодолима сила. Именно такава е и аварията, настъпила на 16.04.2023 г. в завода на ищеца. По делото е установено, че тя е в резултат от появили се пропуквания на вентил по тръбна линия за конвертирала газова смес между първи и втори реформинг в цех „Амоняк“, както и пробив в тръбния сноп на „Подгревател за вода високо налягане“, поз. 603 в отделение „Синтез“ в цех „Амоняк“, като от заключението на изготвената съдебна експертиза се доказва, че причината за получаване на тези пропуквания са комбинираното действие на работната среда, която е корозионно-агресивна, на високото налягане и на термичните въздействия в производствените инсталации по време на обичайния производствен процес. Въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 14.1. от договора, в която страните са уговорили кое събитие е непреодолима сила, и въз основа на съдържанието й е приел, че примерно изброените в нея събития, сред които е и производствената авария, представляват непреодолима сила само ако отговарят на условията, предвидени в чл. 306, ал. 2 ТЗ, които са възпроизведени и в договорната клауза, а процесната авария не отговаря на тях. Предвид изложеното е заключил, че в тежест на ищеца са възникнали задължения да заплати на ответника неустойки по чл. 7.5 от договора за неприетото количество газ през месеците април и май 2023 г., които са в общ размер от 15 744 659, 15 лв. Размерът на тези задължения подлежи на приспадане от сумите, дължими от ответника на ищеца по чл. 12.16.8 от договора, което прави предявеният иск за главница до размера от 15 744 659, 15 лв. неоснователен, като неоснователен е и искът за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за размера над 169 620, 85 лв. до сумата от 645 879, 29 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя два въпроса, които заявява, че са разрешени в обжалваното решение и че са обусловили изводите на съда за неоснователност на част от предявените осъдителни искове, които са следните: 1) Как следва да се тълкуват договорите при съмнение за неяснота или двусмисленост на включени в договора клаузи, включително относно изпълнението или неизпълнението на конкретни задължения и уговорените по повод на тях санкции? Следва ли при тълкуване на договорна клауза с оглед изясняване на действителната обща воля на страните, както изисква чл. 20 ЗЗД, съдът да вземе предвид поведението на страните преди сключване на договора, както и след това при прилагане на договорната клауза, като съобрази обичайно възприетата практика в отношенията между тях?; 2) Когато обсъжда заключението на изслушаното по делото вещо лице, съдът длъжен ли е да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респ. защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано, като го обсъди поотделно и в съвкупност с всички обстоятелства по делото? Ако е възприел експертно заключение на вещото лице като установяващо определени факти и обстоятелства, допустимо ли е след това за същите обстоятелства без позоваване и при липса на други доказателства по делото и установени с тях други факти, оборващи възприетото заключение, съдът да приеме за установено противното на това, което вещото лице е заключило?. По отношение на всеки от двата въпроса касаторът поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият от формулираните въпроси се отнася до прилагането на чл. 20 ЗЗД, с която норма са установени критериите, с оглед на които следва да се тълкуват договорите. Ето защо този въпрос има характера на правен. По него има произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение, в което той е направил тълкуване на уговорката на чл. 14.1. от договора за доставка на природен газ, сключен между страните по спора, който се сочи като правопораждащ факт на предявеното с главния иск вземане и на вземанията, с които ответникът заявява, че е извършил прихващане. В тази уговорка страните са постигнали съгласие за това кое събитие ще има характер на непреодолима сила, освобождаваща длъжника от отговорност, поради което и направеното от съда тълкуване на волята им, изразена в нея, е обусловило извода му за това, че не е налице основание за освобождаване на ищеца от отговорност за неизпълнение на договорното задължение за неприемане на уговореното количество газ, който е от решаващо значение и за крайния извод за възникване и съществуване на въведените от двете страни в предмета на делото вземания – вземането на ищеца към ответника за връщане на авансово платената цена за неприето количество природен газ и вземането на ответника към ищеца за заплащане на неустойка за неприето количество газ. Следователно по отношение на посочения въпрос е осъществено общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По въпроса за приложението на чл. 20 ЗЗД е налице формирана съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Тя е обективирана в много на брой решения, сред които са и тези, цитирани от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, както следва: Решение № 50132 от 01.02.2024 г., постановено по т. д. № 1847/ 2022 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 66 от 03.06.2024 г., постановено по т. д. № 723/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 546/ 23.07.2010 г., постановено по т. д. № 856/2009 г. по описа на ВКС, IV гр. о., Решение № 50035 от 15.06.2023 г., постановено по гр. д. № 5039/ 2021 г. по описа на ВКС, IV гр. о., Решение № 47 от 25.01.2024 г., постановено по гр. д. № 3776/2022 г. по описа на ВКС, III гр. о., Решение № 50116 от 18.10.2022 г., постановено по т. д. № 1247/ 2021 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 734/ 12.12.2024 г., постановено по гр. д. № 381/2024 г. по описа на ВКС, IV гр. о., Решение № 504/ 26.07.2010 г., постановено по гр. д. № 420/2009 г. по описа на ВКС, IV гр. о. В тези актове е прието, че на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които са предмет на спор между страните относно точния им смисъл. Тълкуването на договорните клаузи се извършва от съда при спазване на критериите, установени в чл. 20 ЗЗД, като той следва да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът извършва тълкуването, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. При всяко тълкуване на договора съдът е задължен да изясни само изявената обща воля на страните, а не предполагаемата и не може да подменя нейното съдържание. Критериите, регламентирани в чл. 20 ЗЗД, са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при сключване на договора и при неговото изпълнение. Съдът може да изследва характера на преговорите за сключване на договора, разменената кореспонденция във връзка с това, както и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.

От материалите по делото e видно, че както в първоинстанционното производство, така и в отговора на въззивната жалба, ищецът се позовава на това, че преди сключване на процесния договор за доставка на природен газ и в хода на неговото изпълнение, но преди настъпване на процесната производствена авария, която се твърди да е събитие, представляващо непреодолима сила, в завода му са настъпили и други производствени аварии, които и двете страни по сделката са приели за непреодолима сила, като поддържа, че това тяхно поведение следва да се вземе предвид при изясняване на общата им воля, изразена в клаузата на чл. 14.1. от договора. С оглед на това и доколкото в цитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК определено поведение на страните по договора е изведено като едно от обстоятелствата, което се съобразява при тълкуването на договорните клаузи, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната му с касационната жалба част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с тази практика по следния въпрос, поставен от касатора и конкретизиран от съда съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: Следва ли при тълкуване на договорна клауза съгласно критериите, установени в чл. 20 ЗЗД, като изяснява действителната обща воля на страните, съдът да вземе предвид тяхното поведение преди сключване на договора, както и поведението им по прилагане на клаузата в хода на неговото изпълнение?

Доколкото въззивното решение се допуска до касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения първи въпрос, няма да бъдат разглеждани доводите на касатора за това, че в обжалвания акт съдът се е произнесъл и по още един въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Този въпрос е свързан с оплакване за наличие на порок на обжалвания акт, водещ до неговата неправилност, което е заявено и в касационната жалба, поради което по него касационният съд ще се произнесе в решението, което ще бъде постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Предвид извода, че решение № 46 от 27.01.2025 г., постановено по в. т.д. № 844/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11-ти състав, следва да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната му част, на касатора трябва да бъдат дадени указания да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, която съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 324 418, 35 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 27.01.2025 г., постановено по в. т.д. № 844/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11-ти търговски състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 06.08.2024 г., постановено по т. д. № 1942/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, са отхвърлени предявените от „Неохим“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове, както следва: иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 438 629, 78 лв. до пълния предявен размер от 16 183 288, 93 лв., представляваща дължим остатък от невъзстановена сума по кредитно известие № [ЕГН]/ 08.06.2023 г. към фактура № [ЕГН]/ 04.05.2023 г. и авансово платена цена на количество природен газ за доставка през м. май 2023 г., подлежаща на връщане от ответника на основание чл. 12.16.8 от договор № 7-231/ 18.11.2022 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 169 620, 85 лв. до пълния предявен размер от 645 879, 29 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 35 260 642, 17 лв., начислена за периода от 28.07.2023 г. до 18.10.2023 г.

УКАЗВА на касатора „Неохим“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметката на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 324 418, 35 лв. При неизпълнение на указанията в срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

При представяне на документ за платена държавна такса в указания срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, а при неизпълнение на дадените указания в срок - да се докладва на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.