№ 85
София, 01.03. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 72 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. на р. р. и благоустройството против определение № 1* от 15.04.2009 г. по гр. д. № 1631/2008 г. на Окръжен съд В., с което на основание чл.192, ал.4 ГПК отм. е изменено решение № 341/20.03.2009 г. по делото в частта му за разноските, като държавата, представлявана от М. на р. р. и благоустройството е осъдена да заплати на О. В. сумата 1891 лв., представляваща разноски по делото от 160 лв. и юрискосултско възнаграждение от 1731 лв.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразно присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл.64, ал.1 ГПК отм. се възстановяват заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, а правоотношенията между кмета на О. В. и юрисконсултите са служебни и се подчиняват на регламентацията на ЗДСл, като заплащането на положения труд се определя и извършва по реда на глава ІІІ, раздел VІ ЗДСл и явяването на юрисконсулта по дела не повлиява на размера на заплащането, а следователно О. В. не е направила някакви специални разходи по процесуалното си представителство по делото и няма правно основание да търси обезвреда.
Ответникът по частната жалба О. В. оспорва същата
Ч. жалба е процесуално допустима и разгледана...