№91 София, 04.03. 2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 85 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Постъпили са частни жалби от Л. И. Щ. и от И. В. П. против определение от 24.09.2009 г. по въззивно гр. д. № 3536/2008 г. на Окръжен съд П., с което всеки от тях е осъден да заплати по сметка на ПОС допълнителна държавна такса в размер на 100 лв., на основание чл.65 ГПК отм..

Л. Щ. поддържа, че не е имало основание да бъде санкционирана, тъй като свидетелските показания не обуславят изпълнението задачата на вещите лица.

И. П. поддържа, че неявяването му в съдебното заседание се дължи на обективни причини – преминаване през съдебната охрана и получаване на информация от информационното табло, поради което закъснял и съдебното заседание било приключило.

Частните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество и основателни по следните съображения:

Санкцията по чл.65, ал.1 ГПК отм. се налага на страна по делото, която с несвоевременно организиране на защитата си, включително и поради неосигуряване възможност за събиране на допуснати доказателства, става причина за отлагане на делото. В настоящия случай страните не са се явили в съдебното заседание на 24.09.2009 г., в което е следвало да доведат допуснатите им свидетели, но делото е отложено не само поради тяхното процесуално поведение, а и поради липса на заключение...