Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Д. – ликвидатор на „Т. А“ ООД /в несъстоятелност/, срещу определение № 234 от 14.12.2020г. по т. д. № 2307/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение „не утвърждава духа и буквата на процесуалния закон и не въздава справедливост, каквато би следвало да може да се получи от обикновения правен субект, който поставя сложни правни въпроси пред ВКС“. Обосновава интереса от подадената касационна жалба, като излага твърдения, че: 1/ищецът по исковете има вземане от дружеството в размери, близки до претендираните от него, които са осчетоводени от дружеството и за тях е извършена проверка от НАП, приела ги по основание и размер; 2/съдебните състави неправилно са приели, че дружество, обявено в несъстоятелност и с прекратен процес по ликвидация с влязло в сила решение по чл.630 ТЗ, следва да се представлява от ликвидатора, вместо от управителите му; 3/съгласно въззивното решение ликвидаторът следва да продължава да е представител на дружеството по част от делата му, докато по друга част от тях същото се представлява от управителите си, поради което има интерес от обжалване на постановеното по отношение на ликвидатора недопустимо решение; 4/отказът на ВКС да се занимае с поставения въпрос е в колизия с конституционно закрепената ценност на правовата държава, с конституционната функция на ВКС и с установения в чл.5 ГПК принцип на законност, изискващ делата да се решават „според точния смисъл на законите“; 5/обжалваното определение дава потенциална възможност на управителите на дружеството, които имат ясно изразени противоречиви интереси, да сезират органите на прокуратурата с твърдения за извършени от ликвидатора престъпления; 6/ликвидаторът на дружеството е обвързан във вътрешните отношения с дружеството от фактическите констатации на съда относно общите факти, съдържащи се в мотивите към решението; 7/чрез разглеждане на касационната жалба ще се признае или удовлетвори субективното му право да не е ликвидатор на дружеството.

Ответникът К. Б. К. и третото лице-помагач „Стоком 3“ ЕООД не представят отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че производството пред него е образувано по касационна жалба от „Т. А“ ООД /в несъстоятелност/, чрез ликвидатора Г. Д., срещу решение № 421 от 17.02.2020г. по т. д. № 4992/2019г. на САС, с което е потвърдено решение № 1038 от 07.06.2019г. на СГС, ТО, VI-5 състав за отхвърляне на предявения от К. Б. К. против „Т. А“ ООД /в несъстоятеност/ иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за признаване съществуването на вземане по чл.59 ЗЗД в размер на 539 013,81 лева и прекратяване на производството по евентуално съединените искове по чл.240, ал.1 и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Взел е предвид, че главният иск против ответника е отхвърлен, а производството по евентуално съединените искове е прекратено като недопустимо, поради което е приел, че за ответника липсва правен интерес от обжалване. Достигнал е до извод, че отсъствието на правен интерес, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на жалба, обуславя недопустимостта на жалбата и поради това е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно трайната практика на ВКС правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването, който е налице, когато решението е неизгодно за обжалващата страна. В настоящия случай касационната жалба е подадена от ответника по предявените искове „Т. А“ ООД /в несъстоятелност/, представляван от ликвидатора Г. Д., срещу въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения против дружеството главен иск и прекратяване на производството по евентуалните искове. С оглед изхода на спора обжалваното въззивно решение е изгодно за страната, от името на която е подадена касационната жалба, поради което за тази страна не е налице интерес от обжалването му. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че интерес от обжалването е налице с оглед твърдяната недопустимост на въззивното решение, тъй като в касационната жалба не са изложени твърдения, обосноваващи такъв порок на решението. В касационната жалба и в частната жалба, с която е сезиран настоящия състав, се излага твърдение за ненадлежно представляване на дружеството – жалбоподател „Т. А“ ООД /в несъстоятелност/ от ликвидатора, вместо от управителя му. Това твърдение не може да обуслови недопустимост на въззивното решение, а евентуално неговата незаконосъобразност поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Изложените от частния жалбоподател съображения за интереса на ликвидатора от обжалване на въззивното решение са неотносими, тъй като същият няма качеството на самостоятелна страна в процеса, чиито права са включени в предмета на делото, а участва единствено в качеството си на представител на ответника, поради което само интересът на представляваната страна е от значение при преценка на допустимостта на касационната жалба.

Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, обоснован с конституционната функция на ВКС да уеднаквява съдебната практика и да разрешава правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. При законово уредени предпоставки за допустимост на касационната жалба и преценка, че същите не са налице, касационният съд не е длъжен да се произнася по основанията за допускане на касационно обжалване, в това число значимостта на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитие.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 234 от 14.12.2020г. по т. д. № 2307/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., с което е прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: