Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД срещу решение №805 от 15.04.2020 г. по в. т.д.№5833/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1932 от 30.10.2019 г. по т. д.н.№8505/2014 г. на СГС, с което на основание чл.632, ал.4 от ГПК е прекратено производството по делото и е постановено заличаване на търговеца в несъстоятелност „Р. Ш 1884“ АД /н/ от търговския регистър.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът преди да постанови решение по чл.632, ал.4 от ТЗ да направи служебна проверка не само за постъпила молба за възобновяване на производството по несъстоятелност в едногодишния срок, а и за наличието на доказателства по делото за налично имущество на длъжника, както и за наличие на предплатени разноски в срок за възобновяване на производството по несъстоятелност. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и приложени доказателства и да изложи собствени мотиви по спора, въз основа на всички налични доказателства по делото или трябва да обсъди единствено наличието или липсата на молба за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл.632, ал.2 от ТЗ, базирайки се на установеното от съда по несъстоятелността и неговите мотиви за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.632, ал.4 от ТЗ. 3. Предплатените разноски в едногодишния срок от обявяването в регистъра на решението за спиране на производството по несъстоятелност, представляват ли конклудентно изразяване от страна на кредитора, внесъл разноските, на искане до съда за възобновяване на производството по несъстоятелност и възможно ли е това действие да породи възобновяване на производството, при липса на подадена изрична молба за възобновяване на производството, ако въззивният съд е установил предплащане на разноските в срок. 4. Може ли с въззивната жалба срещу решението за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, да се направи искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, ако това искане не е заявено с изрична молба, но разноските за възобновяване са предплатени в едногодишния срок и по делото има доказателства за суми, събрани от съдебен изпълнител, които суми са при него и трябва да постъпят в масата на несъстоятелността, ако съдът по несъстоятелността не е направил проверка за наличието на тези обстоятелства преди постановяване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца и те липсват като констатации в решението му за прекратяване на производството на основание чл.632, ал.4 от ТЗ. Спрямо втори въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ТЗ, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение на съда по несъстоятелността, производството по делото е спряно на основание и при условията на чл.632, ал.5 от ТЗ, като това решение е обявено в търговския регистър на 10.10.2018 г., а едногодишният срок по чл.632, ал.4, вр. ал.2 от ТЗ, е изтекъл на 10.10.2019 г. Посочил е, че в този срок не е подадена молба за възобновяване на производството /обстоятелство, установимо както от съдържанието на самото дело по несъстоятелност в неговата цялост, така и при служебно разпоредена от въззивния състав проверка от страна на съда по несъстоятелността/, от което се налага извод за осъществяване в цялост на фактическия състав, законоустановен в разпоредбата на чл.632, ал.4 от ГПК, респективно за правилност на обжалваното пред въззивния съд решение. Изложил е съображения за неотносимост на релевираното от жалбоподателя в жалбата му и в откритото съдебно заседание по делото обстоятелство, че в едногодишния срок по чл.632, ал.2/4 от ТЗ, самият жалбоподател, в качеството му на кредитор в производството, е внесъл, и то – значителна сума за покриване на разноски по производството. Счел е, че внасянето на сума за разноски не е условие за допустимостта на молба за възобновяване на производството на основание чл.632, ал.2 от ТЗ, а само за нейната евентуална основателност, като самото внасяне на сума за разноски, макар и установено по делото и имащо значение за основателността на евентуално депозирана в императивно законоустановения едногодишен срок молба за възобновяване, не е от естество да породи претендираното от жалбоподателя пред въззивния съд действие – на мълчаливо, конклудентно изразяване от страна на кредитора, на искане до съда по несъстоятелността, за възобновяване на производството. Изразил е становище, че в приложимата си част, изискваща за възобновяване на производството, при условията и на основание чл.632, ал.2 от ТЗ, да е подадена молба от легитимираните за това лица /длъжникът или кредитор, какъвто безспорно е и жалбоподателят/, законът е ясен и доколкото това е така, от страна на съда се дължи прилагането му според точния му смисъл – чл.46, ал.1, пр. първо от ЗНА. В този смисъл е достигнал до извод, че при липсата на подадена молба за възобновяване на производството, както е в процесния случай, същото не би могло да бъде законосъобразно възобновено от съда, независимо от обстоятелството, че е внесена от кредитор сума за разноски, което обстоятелство в случая е от естество да повлияе при преценката на основателността на молбата за възобновяване, ако такава е подадена, но е ирелевантно за допустимостта на възобновяването на производството, ако молба въобще не е подадена, а произнасянето на съда с решение за възобновяване на производството, при липса на подадена молба за това от легитимираните лица по чл.632, ал.2 от ТЗ би било безспорно недопустимо.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението си въззивният е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, дал е собствено разрешение по предмета на делото, след произнасяне по приетите за допустими и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните, като е налице пълно съобразяване с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. В този смисъл по втория от поставените в изложението въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по останалите въпроси. Четвърти въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд /изводите на съда се основават на установената липса на каквато и да е молба, подадена в едногодишния преклузивен срок за възобновяване на производството, като становище относно невъзможност искането за възобновяване да бъде направено с въззивната жалба не е изразявано/, а спрямо първи и трети въпроси не се установява наличие на бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от визираните хипотези – разпоредбата на чл.632 от ТЗ е ясна, пълна и непротиворечива, като съгласно ал.2 на визираната императивна разпоредба, спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал.1 по молба на длъжника или на кредитор. Т.е. законът изрично вменява на посочената категория молители задължението да представят пред съда по несъстоятелността в посочения срок, молба за възобновяване на производството, обвързвайки в ал.4 на чл.632 от ТЗ, липсата на отправено до съда искане за възобновяване, с прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър. Несъмнено е, а и в константната практика на ВКС е разяснено, че спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството /която молба не е обвързана с конкретна форма и с изискване за конкретен петитум/, е условие за нейната допустимост. Само при изпълнение на посоченото задължение може да бъде извършена преценка, съдържа ли се в сезиращата съда молба, изрично или имплицитно искане за възобновяване на производството, а привнасянето на необходимите разноски в едногодишния срок или извън него, респективно наличието на достатъчно имущество, е основание за разглеждането от съда по същество на своевременно подадената молба за възобновяване и за произнасяне по нейната основателност.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №805 от 15.04.2020 г. по в. т.д.№5833/2019 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.