Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Пловдивски правен комитет“, представлявано от председателя на управителния съвет адв. С. Х., против въззивно определение № 263066 от 15.02.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 13341/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20238139 от 28.10.2020 г. по гр. д. № 35189/2020 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят формулира следния въпрос: „Излязъл ли е главният прокурор извън правомощията си, въведени с чл. 136, ал. 6, предишна ал. 5 и чл. 138 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) и ако с действията си, в очертаните с исковата молба предели, е извършил твърдените правонарушения, същите установяват ли, наказуеми по смисъла на НК, деяния?“, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Като довод за допустимост на касационното обжалване сочи, че с разпореждане от 04.12.2020 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано тълк. д. № 2/2020 г. по описа на наказателна колегия на ВКС по сходни с предмета на настоящото дело въпроси.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на делото по предявения от Сдружение „Пловдивски правен комитет“ против главния прокурор на Р. Б иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК пречки за образуване и провеждане на наказателно преследване срещу ответника по отношение на твърдяното в исковата молба престъпление, поради което не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК предпоставки за надлежно упражняване правото на иск от страна на ищеца. Изложено е, че в исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на главен прокурор е извършил умишлено престъпление от общ характер, а именно по чл. 145а, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което същият не се ползва с функционален имунитет по смисъла на чл. 132 КРБ. Посочено е, че съгласно решение № 11 от 23 юли 2020 г. на Конституционния съд надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, т. е. всеки прокурор може да разследва главния прокурор при настоящата нормативна уредба.

Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на определението по повдигнатия от жалбоподателя въпрос. Формулираният с уточняващата молба въпрос, с който се пита: „излязъл ли е главният прокурор извън правомощията си по чл. 136, ал. 6 /предишна ал. 5/ и чл. 138 ЗСВ и ако с действията си, в очертаните с исковата молба предели, е извършил твърдените правонарушения, същите установяват ли, наказуеми по смисъла на НК деяния“, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на предявения иск и не може да послужи за общо основание за допускане на касационното обжалване на определението. Основният мотив за потвърждаване на определението за прекратяване на производството по предявения иск е че в случая не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК пречки за образуване и провеждане на наказателно преследване срещу ответника по отношение на твърдяното в исковата молба престъпление, поради което не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК предпоставки за надлежно упражняване правото на иск от страна на ищеца. Прието е, че съгласно твърденията в исковата молба, че ответникът в качеството му на главен прокурор е извършил умишлено престъпление от общ характер по чл. 145а, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което същият не се ползва с функционален имунитет по смисъла на чл. 132 КРБ.Рнтният въпрос за допустимостта на иска не е поставен. Независимо от това за пълнота на изложението следва да се посочи, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение е допустим само за случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията чл. 24, ал. 1, т. 2-5 /деецът да е амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта/; или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 /налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина/ или чл. 26 НПК /налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие/ и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Относно главния прокурор посочените основания по НПК не могат да намерят приложение, защото са несъвместими със статута му. С разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБ е установен функционален имунитет на магистратите /съдии, прокурори и следователи/, който изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при осъществяването на съдебната власт - за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер /извършването на умишлено престъпление от общ характер може да бъде установено само с представяне на влязла в сила присъда/. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 263066 от 15.02.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 13341/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:3