Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. У. против решение № 214/24.11.2014г., постановено по адм. д. № 420/2014г. от Административен съд отм. а Загора. По изложени доводи за нарушение на материалния закон, съдебноадминистративните правила и необоснованост при постановяване на съдебния акт, касаторът иска отмяната му.

Ответникът-главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието чрез процесуален представител юрк.. Н. оспорва жалбата, претендира разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на П. отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Д. И. У. срещу писмо с рег. № 9548/12.08.2014г. на главния директор на ГД"ИН" – С., с което е отказано да бъде удовлетворено заявлението му за освобождаване от заеманата длъжност на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.

За да постанови този правен резултат съдът приема, че обективираното в писмото волеизявление на главния директор носи белезите на изричен отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК по подаденото заявление за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. С отказа се засягат правата му по прекратяване на съществуващото служебно правоотношение. Отказът да се удовлетвори заявлението, подаденото по повод на предвидената от законодателя правна възможност за служителя, има характеристиката на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. На следващо място, първоинстанционният съд приема, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин образувано срещу жалбоподателя наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, което на основание чл. 226, ал. 7 ЗМВР е пречка да бъде удовлетворено заявлението за прекратяване...