Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Д. срещу Решение № 6605 от 04.11.2014 г., постановено по адм. д. № 3822 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град (АССГ), второ отделение, 37 състав. С обжалваното съдебно решение изцяло е отхвърлен искът на Д., като наследник на А. Х. Д., срещу Министерство на здравеопазването (МЗ) за осъждането му да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2863,16 лв. и за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на МЗ да определи с наредба медицинските изделия за поставяне при операции на горен крайник като част от основния пакет медицинска помощ, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В касационната жалба се твърди, че решението предмет на контрол, е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – постановено е при допуснати процесуални нарушения и е необосновано. Поддържа се становище за необоснованост на извода на съда, че не е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица или органи от системата на Министерство на здравеопазването и конкретно на министъра на здравеопазването. Твърди се, че такова е налице и се изразява в невключването в наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО, в относимата редакция) на медицински изделия за поставяне при операции на горен крайник като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, с което са нарушени чл. 45, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 12 ЗЗО (в относимата редакция), чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Р. Б (КРБ) и чл. 81 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) (ЗЗ). Това бездействие е довело до настъпването на вреди за здравноосигуреното лице. Изрично се обръща внимание, че исковите претенции не се основават на специалните разпоредби на чл. 45, ал. 3 и ал. 8 ЗЗО (в относимата редакция), което е видно от изложеното в исковата молба и и в последващите уточнителни молби. Като противоречащи на доказателствата и затова като необосновани се определят от касатора и изводите на съда, че методът чрез поставяне на лонгета не бил доведен до край и поради това не можело да се приеме, че е неефективен, както и за липсата на първия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Сочи се, че бездействието на министъра на здравеопазването е с преки вредоносни последици върху правото на достъпно и равнопоставено медицинско лечение – пострадалата не е била в състояние да заплати скъпо струващите медицински изделия и е била лишена от правото на своевременно и достъпно медицинско лечение. Невключването на необходимите за операцията медицински изделия в списъка е причина за ненавременното оперативно лечение, болките, физическите и емоционално - психологически страдания на пострадалата. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е представена писмена защита, в която се повтаря изнесеното в касационната жалба.
Ответникът – Министерство на здравеопазването се представлява от упълномощен юрисконсулт в съдебното заседание, който от негово име оспорва касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да остане в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Пред АССГ са предявени от А. Х. Д., починала в хода на производството, на чието място е конституирана законната й наследница А. А. Д., обективно съединени искове срещу МЗ за присъждане на имуществени вреди в размер на 2863,16 лв. и неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв. за периода от 29.05.2009 г. до 19.04.2010 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването да определи с наредбата по чл. 45, ал. 2 ЗЗО (в относимата редакция) медицинските изделия за поставяне при операции на горен крайник като част от основния пакет медицинска помощ, гарантиран от бюджета на НЗОК.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата за обезвреда, тъй като липсва незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица или органи от системата на МЗ и липсва незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването. Предвид това не може да се ангажира отговорността на МЗ по посочения ред – чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Съдът е изложил съображения, че при лечението на А. Д. е спазено изискването на чл. 81 ЗЗ, като тя е получила своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, довела до зарастване на ръката, а здравната каса е заплатила стойността на клиничните пътеки, по които е било хоспитализирано лицето. За неоснователно е намерил възражението, че министърът е следвало да включи в списъка на заплащаните от здравната каса медицински изделия тези, поставяни при операция на горен крайник, така както се заплащат от касата медицинските изделия, използвани при операции на долен крайник. Намерил е за установено, че на А. Д. е проведено лечение в съответствие с нейното заболяване по клинична пътека № 220 „Големи оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник”. В тази пътека са разписани дейностите, които се следват по нея и които се заплащат от НЗОК. В р. I, т. 2 и подточка „Скъпоструващи консумативи за провеждане на лечение” по клинична пътека № 220 е посочено, че НЗОК не заплаща консумативи и инструменти за фиксиращи процедури по нея. Претенциите за вреди се основават на невключването на тези консумативи в основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, който се определя с Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 40 от 24.11.2004 г.). В него не са включени медицинските изделия, които се поставят при операция на горен крайник. Наред с това е приета и Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА). При така установеното съдът е приел, че министърът на здравеопазването не е бездействал, а е приел наредбите, които са му законово възложени съгласно чл. 45, ал. 2 и ал. 8 ЗЗО (в относимата редакция). Наред с това, по силата на чл. 45, ал. 3 ЗЗО (в относимата редакция) е приета Наредба № 38 ат 2005 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. Предвид това, според съда, в закона не е предвидено задължение за министъра на здравеопазването да предвиди и включи в списъка медицински изделия за болнична помощ. Приел е също така, че за министъра на здравеопазването не е било налице задължение да включи процесните медицински изделия в списъка на заплащаните от здравната каса – задължението е за приемане на наредбите, но не и относно тяхното съдържание. Изложил е съображения, че здравното осигуряване е солидарна система за покриване на здравноосигурителни рискове и има ограничен и фиксиран бюджет, което определя и лимитите на предоставяната медицинска помощ. По тези съображения е направен извод, че не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за обезвреда – противоправно поведение, изразяващо се в бездействие на административния орган по негово задължение, произтичащо от акт или от закона. В резултат, предявените искове са отхвърлени.
Решението е правилно като резултат. Постановено е след обсъждане на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, като по направените от съда фактически констатации спор няма. При разглеждане на спора не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Правилен е направеният правен извод на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции за репариране на твърдените имуществени и неимуществени вреди поради това, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие. При съобразяване на твърденията, обективирани в исковата молба и всички последващи уточнителни молби, а и предвид възраженията, намерили израз в касационната жалба, претендира се обезщетяването на вредите, настъпили за ищцата поради бездействието на министъра на здравеопазването да включи в наредбата по чл. 45, ал. 2 ЗЗО (в относимата редакцията) медицинските изделия за поставяне при операция на горен крайник, като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Според настоящия съдебен състав твърденията на Д. всъщност обективират възражения срещу приет и обнародван подзаконов нормативен акт – Наредба № 40 от 24.11.2004 г. (в относимата редакция). Доводите, които практически са такива за неговата незаконосъобразност, респективно на отделни негови текстове, поради противоречие с конкретни законови разпоредби, в това число цитираните в касационната жалба чл. 52, ал. 1 КРБ, чл. 81 ЗЗ и чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО са били основание за оспорването на посочения нормативен административен акт в производство по чл. 185 и сл. от АПК. Тоест, случаят не касае незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването, с оглед чиято незаконосъобразност да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Нормативно разписаното в чл. 45, ал. 2 ЗЗО (в относимата редакция) задължение за министъра на здравеопазването за приемане на наредба е било изпълнено с приемането на Наредба 40 от 24.11.2004 г., което впрочем не се оспорва от касационната жалбоподателка. Напротив, видно е от изявленията й на страница втора, абзац втори от касационната жалба, че наредба е приета. Възраженията касаят невключването в нея на медицинските изделия за поставяне при операции на горен крайник в противоречие с конкретно посочени законови разпоредби, за което се твърди, че е министърът на здравеопазването е разполагал с правомощие по силата на законова делегация. Предвид изложеното по – горе обаче, тези възражения са относими в производство по оспорване на подзаконовия акт, следвало е да се наведат в такова и не обосновават извод за твърдяното фактическо бездействие на министъра на здравеопазването.
Предвид така възприетото от настоящия съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно като резултат. Правилни са обективираните в обжалваното съдебно решение крайни изводи за неоснователност на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери поради липсата на първия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за обезвреда - незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването, както и на други длъжностни лица и органи от системата на Министерство на здравеопазването.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6605 от 04.11.2014 г., постановено по адм. д. № 3822 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град, второ отделение, 37 състав. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: