Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане –К. село" – [населено място] срещу решение № 476 от 29.01.2015 г. по адм. д. № 4270/2014 г. на Административен съд – София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд – София град, сезиран с жалба от М. Б. С. от [населено място], е изменил заповед № 585 от 20.01.2014 г. на касационния жалбоподател като е увеличил размера на отпуснатата с тази заповед еднократна социална помощ от 139,73 лв. на 279,46 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) заявеният пред него правен спор е само за размера на еднократната помощ по чл. 17 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) и по-точно спорът е по въпроса следва ли да бъдат отпуснати парични средства и за лицето, което е придружавало жалбоподателката М. Б. С. по време на лечението й в Р. Т;

б) от съдържанието на приложените по делото решения на по-горестоящия орган – директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане (Р.) – С. град,, било видно, че на М. Б. С. са били отпуснати средства за лечение в чужбина от бюджета на Министерството на здравеопазването, в които не са включени средства за дневни и квартирни пари на жалбоподателката и придружаващото я лице;

в) макар да няма медицински акт, издаден преди операцията, в който да е посочено, че жалбоподателката М. Б. С. следва да има придружител, поради възможните постоперативни усложнения с непредсказуем характер, описани в представеното по делото писмено заключение на вещо лице, изпълнило съдебно-медицинска експертиза, съществува обоснована и разумна...