Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], пл. „Свобода“ № 6, срещу решение № 73 от 20.11.2014г. по адм. д. № 138/2014г. по описа на Административен съд [населено място]. Претендира се неправилност на обжалвания съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът оспорва извода на съда за приложение на чл. 195, ал.1 АПК, без да се държи сметка за приложение на втората алинея на същата разпоредба. Твърди, че с отмяната на текста на чл. 15, ал.1 от Наредбата на Общинския съвет за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на [община] /Наредбата/ като незаконосъобразен, се изключва неговото приложение от датата на приемането му. Претендира и прилагане на чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), тъй като подзаконовият нормативен акт противоречал на акт от по-висока степен. Излага подробни съображения за начина на определяне на таксата битови отпадъци съгласно нормите на ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/, както и допълнителни относно характера на решението на Общинския съвет, с което се приема план-сметка и се определя размер на такса битови отпадъци за [община] за 2013г. Прави искане за отмяна на решението на Административен съд Габрово и постановяване на ново, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № МДТ.ТБО. 2450/12.05.2014г.

Ответникът по касационната жалба, директор на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при [община] чрез адв. Я. оспорва жалбата. В писмени бележки мотивира правилността на съдебното решение. Сочи, че съгласно установената съдебна практика, до отмяната на нормативния акт, той поражда права и задължения, които не се засягат.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Производството е образувано и по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 566/18.12.2014г. на Административен съд Габрово по адм. д. № 138/2014г., с което съдът е отхвърлил молбата за изменение на решение № 73 от 20.11.2014г. по адм. д. № 138/2014г. по описа на Административен съд [населено място] в частта за разноските. Твърди, че от представената по делото фактура не става ясно дали плащането е извършено в брой или по банков път, като не са ангажирани доказателства за реалното заплащане на сумата.

Ответникът по частната жалба, директор на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при [община], оспорва същата като неоснователна.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба и на частната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, приема същите за допустими като подадени от страна с право на оспорване, в срок.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, при следните изводи от фактическа и правна страна:

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Габрово е Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № МДТ.ТБО.2450/12.05.2014г. на главен специалист в Дирекция “Приходи от местни данъци и такси” при [община], мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ от Директор на Дирекция “Приходи от местни данъци и такси” при [община].

Сочи се, че с Решение № 29/07.05.2013г., постановено по административно дело № 4/2013г. по описа на Административен съд Габрово, оставено в сила с Решение № 17222/19.12.2013г. по административно дело № 9148/2013г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/ е отменен чл. 15, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], приета с Решение №184/31.10.2012г. по Протокол №14/31.10.2012г. на Общински съвет С., като незаконосъобразен. Цитираното съдебно решение било постановено преди изтичане на календарната година, за която бил определен оспорения размер, като това се навежда като достатъчно основание да се приеме процесният акт като незаконосъобразен, тъй като с него се претендирало вземане, което било недължимо предвид отменения като незаконосъобразен текст от Наредбата, определящ размера му. Позовава се на чл. 195, ал. 2 АПК, като изрично сочи задължение на органа да уреди служебно последиците от приложението на този незаконосъобразен текст, а именно да определи ТБО за 2013г. в съответствие със съдебното Решение отменящо текста на наредбата.

С обжалваното съдебно решение Административен съд Габрово е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място] като неоснователна.

Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция.

С Акт за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци № МТД.ТБО.2450 от 12.05.2014г., издаден от Главен специалист в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при [община], на основание чл. 9б от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/, чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ и чл. 17 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] и във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМТД вх.№1037 от 09.06.2010г. за недвижим имот, е определено задължение за такса битови отпадъци и дължимите към 12.05.2014г. лихви по тях за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г., общо в размер на 12027,81 лева и начислени лихви към 12.05.2014г. в размер на 1046,64 лева, които задължения са за неплатена в сроковете по чл. 17 от Наредбата на [община] такса битови отпадъци /ТБО/.

П. Аивен съд Габрово е приел, че според чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК задълженията за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за такса битови отпадъци върху недвижимите имоти, този ред е предвиден в чл. 9б ЗМДТ, който сочи, че това се извършва по реда предвиден в чл. 4, ал. 1- 5 от същия закон, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 107, ал. 3 ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно (в определените хипотези), органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация, а това може да се извършва и служебно при неплащане на задължението в срок. Този акт може да се обжалва в 14- дневен срок от получаването му пред Директора на териториалната дирекция.

Правилно, въз основа на приложимите правни норми, съдът е приел, че обжалваният акт има характер на индивидуален административен акт и е съставен от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, в предписана от закона форма.

Касационната инстанция споделя изводите на съда, че актът съдържа мотиви и правно основание, на което е издаден. В акта е изписана и подадената декларация от жалбоподателя за притежаван от него недвижим имот с входящ номер №1037/09.06.2010г. Посочен е и размера на дължимата такса битови отпадъци за недвижимия имот, изчислен на база отчетната стойност на активите посочена от дружеството в цитираната данъчна декларация. Административният акт съдържа мотиви и в частта относно начина на формиране на задължението за лицето.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с Решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Страните не спорят относно фактите:

Със заповед № 1044/15.10.2012г. кметът на [община] е определил вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, границите на районите, в които се предоставят, както и честотата на сметоизвозване за 2013г.

Имотът на касатора попада в границите на районите, в които се извършват услугите.

В случая е установено, че услугите се предоставят, изпълнението им е било прието от Общината и съответно те са били заплащани, съгласно сключения между нея и фирмата-изпълнител договор.

Жалбоподателят ползва сградите, т. к. неползването им се установява с подадена декларация до 30.11. на предходната година, в случая до 30.11.2012г., а такава не е подавана.

С Решение на ОбС С. са определени такси за услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците в депо за такива и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Задължението е установено на база подадени от самия жалбоподател данъчни декларации за притежаваните от него недвижими имоти.

ТБО е начислена върху отчетната стойност на имота, посочена от самия жалбоподател в подадената от него данъчна декларация.

Общо за всички предоставени услуги е сумиран общият размер на база определения промил за всяка една от услугите върху тази основа и в съответствие с решението на ОбС.

Настоящият касационен състав не приема възраженията на касатора относно неправилното приложение на закона от първоинстанционния съд, доколкото е позовал акта си на решението на Общинския съвет, с което се приема план-сметката за 2012г. Съдът не осъществява контрол върху дейностите на ОбС по приемане на този план-сметка за 2012г, за да се прави възражение, че контрол в тази насока може да осъществява единствено Сметната палата. Решението е взето на основание чл. 21, ал.1, т.7 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ), съгласно който текст, Общинският съвет определя размера на местните такси. Със същото се определя ставката при изчисляване на такса битови отпадъци за 2013г. за всяка от услугите /в конкретната хипотеза за юридическо лице по отношение на недвижим нежилищен имот/.

Основният спорен въпрос между страните касае приложението на отменения чл. 15, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], приета с Решение №184/31.10.2012г. по Протокол №14/31.10.2012г. на Общински съвет С.:

С Решение №29/07.05.2013г., постановено по адм. д. № 4/2013г. по описа на Административен съд Габрово, потвърдено с Решение №17222/19.12.2013г. по адм. д. № 9148/2013г. по описа на Върховен административен съд е отменен чл. 15, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], приета с Решение №184/31.10.2012г. по Протокол №14/31.10.2012г. на Общински съвет С., като незаконосъобразен.

Отмененият като незаконосъобразен нормативен текст е бил със следното съдържание: «Размерът на таксата за битови отпадъци за имоти на физически и юридически лица се определя в размер пропорционален в промил на данъчната оценка, определена съгласно чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ)».

Касаторът твърди, че административният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като отмяната на тази разпоредба изключва приложението на текста от приемането му, независимо от хипотезата заложена в чл. 195, ал.1 АПК.

Същото възражение е неоснователно и правилно е отхвърлено от административния съд:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 195, ал. 1 АПК отмяната на въпросния текст от Наредбата действа от датата на влизане в сила на съдебното Решение, с което е отменен. И това не е датата - 19.12.2013г., както е приел Административен съд Габрово. Чл. 194 и чл. 195 АПК следва да се четат заедно. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Но съгласно чл. 194 АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Анализът на нормите налага извод, че датата на влизане в сила на решението на Върховен административен съд в случая не е 19.12.2013г., тъй като това е датата на постановяване на съдебния акт. Липсват данни кога и дали същият е обявен по реда на чл. 194 АПК, поради което и липсват данни относно датата на влизането му в сила.

През релевантния период за 2013г. обаче този подзаконов нормативен акт е бил действащ.

Правилен е извода на съда, че отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие.

През цялата 2013г. процесната наредба в частта й относно чл. 15, ал.1 е била действащ нормативен акт.

Нормата на чл. 195, ал.2 АПК не обосновава друг правен извод.

Същата регламентира правомощие на компетентния орган да уреди правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем.

Отмененият текст от подзаконов нормативен акт, в случая е на Общински съвет С..

Актът, който се оспорва по делото е индивидуален административен акт на орган по приходите.

Липсва решение на Общински съвет С. за уреждане на отношенията, възникнали от текста на чл. 15, ал.1 на действащата към 2013г. Наредба на общината след отмяната му. Самият орган по приходите, също няма волеизявление за отмяна на този свой акт за определяне на размера на дължимата такса битови отпадъци за 2013г.

Според касационната инстанция в случая намира приложение и Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Е. Т..

Съгласно същото:

„ ….Законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК….Законът предписва зачитане на това действие именно като нормативно регулира ефекта на отменителния административно-съдебен акт занапред, включително при прогласена нищожност….…При прогласена нищожност включително, законът изрично в чл. 195, ал. 2 АПК е определил правните последици от акта като "възникнали" и на следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът е компетентен за преуреждането им. Ето защо и съгласно чл. 196 АПК в случая не намира приложение общата уредба за правомощията на административния съд при нищожност или отмяна на административен акт по чл. 173 АПК, нито общите правила, свързани с последиците от това. Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила - ефект пряко относим към нормотворческия процес.…“

Това "преуреждане" не е в компетентността на съда по висящ спор срещу друг индивидуален административен акт на друг административен орган. В случая и страните са различни – орган по приходите и Общински съвет. При изпълнение на предписанието в чл. 195, ал. 2 АПК органът ще действа в друго качество и с оглед възложена му изрична компетентност при уреждане и регулиране на обществени отношения, а не като страна в правоотношение.

Следва да се посочи и довода, че в случая текстът на чл. 15, ал.1 от приложимата наредба е бил отменен от съда с цитираните по-горе решения поради липсата на мотиви на Общинския съвет защо приема невъзможност да се изчисли таксата по чл. 67, ал.1 ЗМДТ, а е приложил реда по чл. 67, ал.2 от същия нормативен акт.

Пропорционалното изчисляване на таксата битови отпадъци към 2013г. в промили въз основа на отчетната стойност на имота и било заложено като действащ норматив в чл. 15, ал.1 от действащата за 2013г. Наредба на Общинския съвет и като приложимо право е съобразено при определяне на таксата с оспорвания в настоящото производство акт.

Косвеният контрол, за който говори касаторът, изисква прилагане от страна на съда на акта от по-висока степен при противоречие между него и този от по-ниска степен. В случая обаче изцяло в компетентността на общинския съвет е да определи размера на таксата битови отпадъци за дадена година, поради което и горната хипотеза не намира пряко приложение. На следващо място, недопустимо е осъществяване на косвен контрол относно законосъобразност на нормативен акт, по отношение на който е осъществен съдебен контрол в нарочно производство.

По отношение на възражението на касатора относно непосочване на размера на всяка от таксите по компоненти в обжалвания акт, касационната инстанция приема мотивите на първоинстанционния съд:

По силата на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК данъчно задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Непосочване на начина на изчисляване на дължимата такса в акта, предмет на контрол в настоящото производство, не се отразява върху законосъобразността на същия и подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта на акта. Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса, а задълженото лице има законови способи за изясняване и доказване неправилността на акта.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение на административен съд Г. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Оспореният пред съда Акт за установяване на такса битови отпадъци е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

По отношение на частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 566/18.12.2014г. на Административен съд Габрово по адм. д. № 138/2014г., с което съдът е отхвърлил молбата за изменение на решение № 73 от 20.11.2014г. по адм. д. № 138/2014г. по описа на Административен съд [населено място] в частта за разноските:

Предвид изхода на спора, Административен съд Габрово е осъдил [фирма], [населено място] да заплати в полза на [община] сумата от 1106,68лв, представляваща възнаграждение за адвокат.

С определение № 566/18.12.2014г. е отхвърлена молбата на дружеството с правно основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските. За да отхвърли молбата, съдът е приел, че ответникът е представил списък с разноските и заверено копие от фактура № 567/16.10.2014г., в която е отбелязано, че дължимото възнагрждение за адвокат е заплатено в брой от получателя на услугата, кмета на [община].

Определението е правилно:

По делото пред Административен съд Габрово е приложено заверено копие от фактура с отбелязано извършено плащане на 16.10.2014г., поради което и съдът не споделя възраженията на дружеството за липса на доказателства за заплащане на сумата от 1106,68лв, представляваща адвокатско възнаграждение.

По отношение на разноските пред касационната инстанция:

Ответникът по касационната жалба претендира присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 1106,68лв., представляващи разноски за адвокат.

В случая намира приложение разпоредбата на 143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Искането за присъждане на разноски за тази инстанция на ответника е основателно и следва да се уважи до посочения размер от 1106.68 лева.

Размерът на претендираното и заплатено възнаграждение за адвокат е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същият не е прекомерен и са представени доказателства за заплащане на сумата на 06.07.2015г.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал.2 АПК, състав на седмо отделение на Върховен административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 20.11.2014г. по адм. д. № 138/2014г. по описа на Административен съд [населено място].

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 566/18.12.2014г. на Административен съд Габрово по адм. д. № 138/2014г.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на ОБЩИНА С. сумата от 1106.68 лева, представляващи разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Особено мнение: