Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Б. К. Л. от [населено място], област В., срещу решение № 17 от 18.03.2015 г. по адм. дело № 9/2015 г. по описа на Административен

съд – [населено място], ІІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът – директорът на Териториалното поделение на НОИ – [населено място], чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М., моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 8.12.2015 година. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 17 от 18.03.2015 г. по адм. дело № 9/2015 г. Административният съд – [населено място], ІІІ състав, е отхвърлил жалбата на Б. К. Л. със съдебен адрес в [населено място] срещу решение

№ 117-1 от 7.01.2015 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ – [населено място], с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] от 24.11.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ – [населено място].

Съдебното решение – предмет на касационен контрол, не страда от визираното в жалбата отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон.

Основният спорен въпрос по първоначалното дело се е свеждал до следното: правилно ли е определен размерът на отпуснатата на Б. К. Л. от [населено място] лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в частта й относно взетия предвид от органите на НОИ осигурителен доход за 1987, 1988 и 1989 година. По делото е било установено, че през цитирания период пенсионерът е работил по основен трудов договор в С. по селско стопанство "В....