Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Ж. Х. Х., гражданин на С., срещу отказ за издаване на документ за заслуги, обективиран в писмо изх. № 94-Ж-01 от 13.03.2015г. на Министъра на икономиката. Претендира незаконосъобразност на обжалвания акт поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и с целта на закона. Твърди, че изразът „заслуги към Р. Б“ по смисъла на чл. 25а от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) следва да се тълкува като лични качества на лицето, лично съдействие за развитие на икономическите отношения между С. и България; а не обсъждане на броя на работниците и размера на дълготрайните материални активи. В тази насока сочи, че Ж. Х. лично е съдействал за развитието на икономическите отношения между България и С.; допринесъл за сключването на редица търговски договори от международен характер; за установяване на трайни търговски отношения между дружества, действащи в двете държави; придружавал делегация от С. на посещение в Р. Б; бил представител на С. АД за С.; редовен платец, който поддържал постоянно персонал в България и който е вложил години работа и средства за развитието на икономиката в областта на търговията и транспорта. Прави искане да се отмени обжалвания отказ.
В съдебно заседание, г-н Х. се представлява от адв. А., която поддържа жалбата. Твърди, че мотивите на отказа касаят единствено състоянието на дружеството на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението, а не и анализ на над 20 годишна история на това дружество, продължителната му дейност с осигуряването на над 20 български граждани. Органът не бил дал указания за представяне на допълнителни документи, което се тълкува като допуснато съществено процесуално нарушение.
Ответникът по жалбата, Министърът на икономиката, не взема становище.
При извършена служебна проверка за допустимост, настоящият тричленен състав на Върховен административен съд приема жалбата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност административен акт.
Предмет на контрол за законосъобразност е писмо изх. № 94-Ж-01 от 13.03.2015г. на Министъра на икономиката. Със същото, по заявление за издаване на документ по чл. 45, т.4 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) за заслуги в икономическата сфера рег. инд. 94-Ж-01/02.02.2015г., подадено от Ж. Х. Х., въз основа на представени от заявителя документи и служебна проверка по партидата на [фирма], е направен извод, че осъществяваната от г-н Х. дейност на територията на Р. Б не обосновава извод за наличие на заслуги към тази страна в икономическата сфера по смисъла на чл. 25а ЗЧРБ.
Настоящият тричленен състав на Върховен административен съд приема, че писмото обективира отказ на Министъра на икономиката да издаде документ, чрез който се признават заслуги на едно лице към Р. Б в икономическата сфера, който отказ има характер на индивидуален административен акт.
Същият засяга права на заявителя, който като чужденец – гражданин на С. може да ползва сочения документ като основание за получаване право на пребиваване по чл. 25а ЗЧРБ, за което чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 2 от същия закон, към което прилага и документ за заслуги в съответната сфера, издаден от компетентния министър, с изключение на случаите, свързани с националната сигурност.
Писмото е съобщено на посочен в заявлението на г-н Х. електронен адрес на 13.03.2015г.
Същото е обжалвано пред ВАС в срок – жалбата е входирана в Министерство на икономиката на 20.03.2015г.
След анализ на събраните по преписката и в хода на съдебното производство доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Със заявление рег. инд. № 94-Ж-01/02.02.2015г. – л. 7 по делото, г-н - Х. е поискал от Министъра на икономиката издаване на документ по чл. 45, т.4 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) за заслуги в икономическата сфера.
Към преписката са приложени писмени доказателства, от които се установяват следните факти:
С решение № 5787/05.04.1993г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 3889/1993г. в търговския регистър при Пловдивски окръжен съд е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Ал Х. Т. Т Т. – Ж. Х.“ с капитал 50 000лв и собственик на капитала Ж. Х..
По подаденото от г-н Х. заявление за издаване на документ по чл. 45, т.4 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) за заслуги в икономическата сфера е извършена проверка на приложените от лицето документи и информацията налична в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
В доклад на заместник-министъра на икономиката Д.В /на л. 51 по делото/ са отразени резултатите от проверката. Докладът съдържа данни за личността на физическото лице, като в хронологичен ред са отразени факти, касаещи икономическата му дейност на територията на Р. Б.
Установено е, че г-н Х. започва икономическата си дейност на територията на страна през 1993г. с учредяването на посоченото по-горе Е..
За направеното вложение на лицето е издадено удостоверение за извършена чуждестранна инвестиция от Главно управление на данъчната администрация към Министерство на финансите на основание чл. 11 от Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции отм. .
През 1997г. дял от 40 на сто от капитала на дружеството е прехвърлен на Айман Х., управител заедно с Ж. Х..
През м. май 2007г. е вписано увеличение на капитала на дружеството на 278 хил. лв., разпределен поравно помежду им, който произтича от договор за валутен кредит от 01.12.1996г. и договор за валутен кредит от 2001г.
Друга промяна не е регистрирана към датата на проверката.
В доклада е изнесен анализ на дейността на дружеството, което извършва международен автомобилен транспорт между Европа и Близкия изток. Отразени са реализираните приходи от продажби по информация от публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети за периода 2007г.-2013г. Анализът сочи, че към периода 2008г. - 2011г. дружеството реализира печалби над 1 млн. лева на година, след което е отчетен спад при загуби през последните години. Представени са данни за размера на дълготрайните материални активи за 2007г. – до 2013г; за извършените разходи за трудови възнаграждения, за броя създадени работни места.
След анализ на данните и като е взел предвид декларацията на г-н Х., че дейността на дружеството от момента на учредяването му до момента на проверката, е финансирана предимно със средства от банкови кредити, органът изготвил доклада е приел, че посочената дейност не може да се разглежда като такава в „заслуга в икономическата сфера.“ Същият е взел предвид фактите, че г-н Х. е член на Сирийската международна търговска камара; получил е грамота от посолството на Р. Б в Д. за положени усилия в развитието на българо-сирийските отношения; актуална препоръка от търговския директор на дружеството [фирма], доставчик на транспортни и спедиционни услуги, отчитаща приноса на г-н Х. за българската икономика чрез развитието на дейността на дружеството и отношенията му със [фирма], както и чрез укрепване на отношенията между българските дружества и сирийските контрагенти.
Въз основа на приложимите правни норми, проверяващият орган е направил извод, че посочените удостоверителни документи и грамоти не представят факти, а правят изводи, които не се основават на конкретни факти, поради което и не могат да бъдат ценени извън фактите от документите, които от своя страна не обосновават извод за заслуги. Въз основа на анализ на фактите в контекста на чл. 24, ал.1, т.2 и т. 20 и чл. 25, ал.1, т.13 и т.16 ЗЧРБ е направил извод, че липсват доказателства за заслуги - създадени не по-малко от 10 работни места за български граждани, за продължително пребиваване; инвестиции от поне 250 хил. лв. и разкрити най-малко 5 работни места за български граждани в неблагоприятни райони по смисъла на ЗНИ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ); изпълнение на сертифициран инвестиционен проект по ЗНИ, за постоянно пребиваване; инвестиции от поне 500 хил. лв. и разкрити най-малко 10 работни места за български граждани за постоянно пребиваване или доказване на обстоятелства, които равностойно заместват липсващите критерии. Въз основа на данните от проверката, Министърът на икономиката е подписал обжалваното писмо. В писмото е направен извод, че когато икономическата дейност на чужденеца е основно свързана с извършването на инвестиции и разкриването на работни места, но не отговаря на условията на посочените текстове /чл. 24, ал.1, т.2, т.20 и чл. 25, ал.1, т.13 и т.16 ЗЧРБ/, то тази дейност не би могла да се счита за „заслуги в икономическата сфера“, даващи основание за разрешаване на право на пребиваване по чл. 25а ЗЧРБ.
Въз основа на установените факти, съдът прави извод за издаване на обжалвания акт от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Предмет на контрол за законосъобразност е писмо изх. № 94-Ж-01 от 13.03.2015г. на Министъра на икономиката. Със същото, по заявление за издаване на документ по чл. 45, т.4 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) за заслуги в икономическата сфера рег. инд. 94-Ж-01/02.02.2015г., подадено от Ж. Х. Х., въз основа на представени от заявителя документи и служебна проверка по партидата на [фирма], е направен извод, че осъществяваната от г-н Х. дейност на територията на Р. Б към момента не обосновава извод за наличие на заслуги към тази страна в икономическата сфера по смисъла на чл. 25а от ЗЧРБ.
Доколкото искането касае заслуги в икономическата сфера, компетентният да издаде документа за заслуги министър по смисъла на чл. 45, т.4 от ППЗЧРБ е Министъра на икономиката.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че писмото не съдържа мотиви за обективирания отказ. Отказът е въз основа на проверка, като констатациите по проверката са обективирани в доклад на заместник-министъра на л. 51 по делото. Докладът отразява констатации по извършена проверка въз основа на представените от лицето документи и след служебни справки на данни, които са публично оповестени. Дори и отказът да не преписва обективираните в доклада данни, същият доклад има характер на мотиви към отказа, доколкото върху него е поставена резолюция „да“ на министър Л. от 11.03.2015г., която дата предхожда тази на отказа.
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС сочи, че ако административният акт е издаден на основание на подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Оттук следва изводът, че е налице възможност мотивите на един акт да бъдат изложени в друг - предшестващ акт, но в него трябва да са изложени мотиви. В настоящия случай това изискване е изпълнено. Същите изводи се налагат и от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., О. на ВАС. Съдът съобрази решението си с тези два тълкувателни акта, без съмнение задължителни за съда, за административните органи и за гражданите.
Отказът е подписан от Министъра на икономиката, изведен с дата и № през деловодната система на администрацията при органа, обективиран е в писмена форма, поради което и не могат да бъдат споделени възраженията за нищожност на акта поради липса на форма.
По направеното възражение за издаване на акта в нарушение на процедурата, съдът намира същото за неоснователно. Органът е извършил проверка на документите, представени от лицето и на публично оповестени данни относно дейността на дружеството. Изрично в писмото е изписано, че няма пречка при последващо положително развитие на дружеството – например чрез извършване на допълнителни инвестиции и възстановяване на заетостта в по-високи размери, лицето да подаде ново заявление за удостоверяване по общия ред на чл. 25, ал.1, т.16 ЗЧРБ или за документ в икономическата сфера по чл. 25а ЗЧРБ, когато могат да бъдат удостоверени съответните обстоятелства затова. В горния смисъл, съдът не приема възражението за нарушена процедура при преклудиране на правото на лицето да представи нови доказателства за относимите обстоятелства.
Неоснователно е и възражението в насока, че проверените факти касаят единствено дълготрайни материални активи и брой места на работници. Правилни са изводите на органа, че в представените от лицето удостоверителни документи се съдържат изводи за заслуги, без в същите да са удостоверени факти, от които може да се направи този извод. В тази насока е направен правилен извод, че представените грамоти и препоръки не могат да заместят съразмерно липсата на изпълнение на нормативни критерии за инвестиции и заетост.
Съдът приема, че органът правилно е приложил материалния закон, като актът е издаден в съответствие с целта на закона.
Изрично в чл. 25, ал.4 ЗЧРБ е посочено, че в случаите по ал.1, т.13 и т.16, за целите на оценката при издаване на удостоверението от Министерството на икономиката могат да послужат годишните финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, заверени от одитор, регистриран по Закон за независим финансов одит, справките в Националната агенция по приходите, общините и/или други относими документи, представени от инвеститора или чужденеца, или събирани служебно. Въз основа на събраните служебно и представени от лицето документи, органът въз основа на приложимите правни норми – чл. 24, ал.1, т.2 и т.20 и чл. 25, ал.1, т.13 и т.16 ЗЧРБ е направил обоснован извод, че чужденецът извършва дейност в страната, свързана с извършването на инвестиции и разкриването на работни места, но същият не отговаря на условията по посочените текстове, поради което тази дейност не може да се счита за „заслуги в икономическата сфера“.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховен административен съд приема, че жалбата на г-н Х. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на Върховен административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ж. Х. Х., гражданин на С., срещу отказ за издаване на документ по чл. 45, т.4 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) за заслуги в икономическата сфера, обективиран в писмо изх. № 94-Ж-01 от 13.03.2015г. на Министъра на икономиката.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Особено мнение: