Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., с което на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ П. В. П. е освободен от длъжността "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, считано от датата на вземане на решението. І. От данните по делото е видно, че:

1. На 03.02.2015 г. почти всички медии в България публикуват съобщение, че "бившият министър на отбраната Н. Ц. е оправдан окончателно по делото, в което беше обвинен за даване на подкуп на следовател, за да прекрати разследване срещу него" и че "Върховният касационен съд излезе с оправдателна присъда като в мотивите се посочва, че следователят П. П., сега шеф на Столичното следствие, с намесата на службите, е имал за задача да провокира извършването на престъпление, за да компрометира тримата подсъдими по делото".

2. Оправдателната присъда на Върховния касационен съд всъщност е решение № 189 от 03.02.2015 г. по касационно наказателно дело № 515/2014 г., с което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, е оставил в сила въззивно решение № 365 от 14.02.2014 г. по ВНОХД № 653/2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, ІV-ти състав, с което е потвърдена присъда № 310 от 29.10.2012 г. по НОХД № 4048/2010 г. на Софийски градски съд, НО, 24-ти състав.

3. Според чл. 307 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС), който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп. В мотивите на цитираното в предходната т. 2 решение Върховният касационен съд е посочил, че "провокацията към...