Производството е по реда на чл.64, ал.1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА)/З./ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на [фирма], със седалище [населено място], представлявано от изпълнителния директор Б. Р., срещу решение № 698 от 27.05.2014 г., постановено по преписка № К. - 1534/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (К.),с което К. е установила извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 21 т.1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /З./- /т. 1/ и е наложила имуществена санкция на дружеството за това нарушение в размер на 4 800 600 лева /т. 2/.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на К.,като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) отм. енителни основания по чл.146,т. 3-5 АПК.На първо място жалбоподателят твърди непълнота на разследването и недостатъчност на доказателствата, посочени във фактическата част на оспореното решение, довели до неверен икономически анализ и погрешни правни изводи, респ. несъбиране на относими за спора доказателства, откъдето извежда извод и за необоснованост на съображенията на К. за наличие на съставомерност на нарушението, за което му е наложено наказание.Настоява и че К., в противоречие с оскъдните доказателства по делото, неправилно извела извод за наличие на такова, като игнорирала факта на пълно съобразяване на поведението му с разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, възпроизведена в чл. 42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор [фирма] /ОУ/,даваща му основание при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги, потребителят да му дължи обезщетение в размер на законната лихва.Изразява недоволство от това, че К. въобще не отчела факта,...