Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на [община] против решение № 2203 от 06.10.2014г., постановено по адм. д.№ 1266 по описа на Административен съд – Варна за 2014г. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - И. З. З. оспорва допустимостта й. Твърди, че предмет на обжалване пред първоинстнационния съд е индивидуален административен акт, издаден по реда на ЗУТ, а съгласно чл. 217, ал.7 ЗУТ, решенията на първоинстанционния съд по този закон са окончателни, с изключение на изрично изброените в закона съдебни актове. Моли касационната жалба да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Алтернативно изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

С обжалваното решение Административен съд – Варна е обявил за нищожна в т. 2 и т. 3 заповед № 231 о 13.03.2014г., на кмета на [община], с която, след като по т.1 от същата заповед е разпоредено извършване на продажаба на общински имот от 120 кв. м., придаваеми по регулация от [улица].501.419 по кадастралната карта на [населено място], собственост на И. З. З., е определена цена на имота, платима от купувача в размер на 4800 лв. и са определени ДДС и режийни разноски за продажбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че доколкото заповедта за продажбата се основава на нормите на чл. 36 ЗОбС и чл. 33 от Наредба за реда за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество...