Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Ш. от [населено място], против решение № 5075 от 21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8823/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2332 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), в частта, с която е отказано изплащане на субсидии по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2589.64 лв. и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. са наложени санкции за бъдещ период за СЕПП в размер на 1120.09 лв. по заявление У.: 18/130511/49417 за финансово подпомагане по Схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. Релевира доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт - касацонни отменитуелни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна - Изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител юрк. Г., възразява срещу основателността на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК в случай, че са претендирани разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост и евентуално неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – за неоснователна

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

За да постанови обжалвания резултат решаващият съд е установил, че оспореният административен акт е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил,...