О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2719

София, 29.05.2025 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гражданско дело № 3616 от 2024 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. И., представляван от адв. В. Т., срещу въззивно решение № 1647 от 20.03.2024 г. по в. гр. д. № 9257/2022 г. на Софийски градски съд, в частта, в която е потвърдено решение № 20032702 от 28.04.2022 г. по гр. д. № 62603/2020 г. на Софийски районен съд, с което била допусната съдебна делба между съделителите Г. М. М. и М. П. И. на следните недвижими имоти: апартамент № 4 с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в жилищна сграда с идентификатор ****, на [улица], на втори жилищен етаж, състоящ се от една стая, дневна, кухня-столова, баня с тоалетна, входно антре и един балкон, със застроена площ 62,63 кв. м., ведно с мазе № 4, на сутеренния етаж на сградата и на ателие № 2 с идентификатор *****, по кадастралната карта на [населено място], находящ се в жилищна сграда с идентификатор ****, на [улица], на втори жилищен етаж, състоящо се от две стаи, тоалетна и антре, ведно с мазе № 6 на сутеренния етаж на сградата, при равни квоти между съделителите.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е изведен следния въпрос: „дали при делба между съпрузи, различният им принос, изразяващ се в заплащането на кредити за закупуване на имотите е основание за получаване на по-голям дял от съответния имот или поражда облигационни отношения между тях“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК-очевидна неправилност.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационната жалба Г. М. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

По делото е прието за безспорно, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 09.06.2012 г., е прекратен на основание чл. 50, ал. 1 СК с влязло в сила решение на 15.03.2019 г., като е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Според същото, недвижимите имоти, придобити по време на брака с общи средства на двамата съпрузи, след прекратяването на брака остават в обикновена съсобственост между тях.

Ответникът М. И. е въвел възражение за пълна трансформация на лични средства в придобиване на делбеното имущество, евентуално за частична такава (90 %).

Констатирано е, че процесният апартамент, е придобит преди брака: купувачи са двамата съделители, като продажната цена е изплатена със заемни средства по силата на договор за кредит. Ателието е било придобито по време на брака между страните /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69 от 25.02.2015 г./ Средствата за закупуване на имота са изцяло от предоставен кредит, като страна по кредитното правоотношение са и двамата съпрузи.

По делото е установено, въз основа на удостоверение за липса на задължения по кредитно отношение, издадено от „Ю. Б. АД, както и счетоводна експертиза, че съпрузите са били кредитополучатели по договор за кредит от 25.02.2015 г. с размер от 38 400 лв. От експертизата е видно, че внесените от Г. М. суми са в размер на 16 418,05 лв., а от М. И.-12 100,91 лв.

В обжалваното решение са изложени следните съображения: по отношение на делбения апартамент е недопустимо установяването на трансформация. Между страните не е възникнала СИО, а обикновена съсобственост. Съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС същите имат равни дялове в нея.

Въззивният съд е приел, че изрично в споразумението е уговорено, че недвижимите имоти, придобити по време на брака, ще останат в обикновена съсобственост, като не е уговорено при какви квоти. Според разрешенията на ТР № 5 от 29.12.2014 год. по т. д. № 5/2013 год. на ОСГК на ВКС в този случай е допустимо установяването на по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК. Направеното възражение по чл. 23, ал. 2 СК е неоснователно за делбения имот: ателие, тъй като съгласно дадените в т. 4 на тълкувателния акт указания погасяването с лични средства от единия съпруг на задълженията, поети във връзка с изплащането на цената на придобит по време на брака имот, не влияе върху правата на страните, които те имат в съсобствеността на този имот към момента на неговото придобиване.

По наличието на основания за допускане до касационно обжалване:

Съдът е разгледал въведеното от касатора възражение по чл. 23 СК, като в съответствие с практиката на ВКС е изследвал дали ищецът действително е вложил свое лично имущество в придобиване на процесното ателие. По отношение на делбения апартамент не е възникнала СИО, с оглед на което поставеният въпрос е неотносим.

Произнасянето на въззивния съд по поставения от касатора правен въпрос е изцяло съобразено с Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към т. 4 на тълкувателното решение е прието, че независимо от това на чие име са придобити възмездно по време на брака вещите и вещните права, може да се установява лично за всеки от съпрузите имущество, като се докаже, че в придобиването му са били вложени лични средства на единия съпруг. При плащане на цената със заемни средства между съпрузите възникват облигационни отношения, като не настъпва трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23 СК. Задължението за връщането на заема е поето солидарно от двамата съпрузи за нуждите на семейството - чл. 32, ал. 2 СК. В този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска имуществена общност право. Формирана е константна и безпротиворечива съдебна практика, съгласно която обстоятелството, дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или представлява лично имущество на единия съпруг, се преценява към момента на придобиване на собствеността с оглед произхода на вложените при това средства. В случаите, когато необходимите за заплащането на цената средства са били получени по договор за заем (респ. - кредит), заемополучател (кредитополучател) по който е само единият бивш съпруг, това обстоятелство не би могло да обуслови извод, че влагането на тези средства обуславя наличието на трансформация по смисъла на чл. 23 СК (в случая кредитополучатели са и двамата съпрузи). Последващите разплащания, вкл. връщането на взетите в заем средства от единия от бившите съпрузи, не рефлектират върху принадлежността на придобитото право на собственост и не обуславят промяна на правата в съсобствеността, а пораждат само облигационни задължения между бившите съпрузи. В този смисъл са както постановките на тълкувателния акт, така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 36/31.03.2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г. на ВКС, II г. о.

Няма колебание в съдебната практика, че по искове за делба на имущество, придобито по време на брака между бивши съпрузи, съдът не се занимава с въпроса какви доходи са имали съпрузите по време на своя брак. Налице са законовите презумпции на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос на съпрузите в придобиването на общото имущество и на чл. 28 СК, че дяловете на съпрузите при прекратяване на имуществената общност са равни. Презумпцията за равенство на дяловете може да бъде опровергана с иск или възражение по чл. 23 СК за пълна или частична трансформация на лични средства в придобитото по време на брака имущество. Делбеният съд е разгледал направеното възражение, като е изследвал дали е налице лично имущество на касатора, вложено в придобитото по време на брака общо имущество. Отрицателният отговор на този въпрос е обусловил допускането на делбата на процесното ателие между двамата съделители при равни квоти.

Поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на съдебна практика, включително тълкувателна такава, която не се нуждае от осъвременяване.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК -очевидна неправилност. Такава не се установява от мотивите на обжалвания съдебен акт. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика, фактическите изводи на въззивния съд.

Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане на касация.

С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация сумата 1 000 лв. – разноски /за адвокатско възнаграждение/ в касационното производство.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1647 от 20.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 9257/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Осъжда М. П. И. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 2, да заплати на Г. М. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. А. Т., сумата от 1 000 лв., разноски по делото.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: