Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт М. Н. В., срещу решение № 54 от 11.02.2015 г. по адм. дело № 808/2014 г. на Административен съд - [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. І. От данните по делото е видно, че:
1. Малолетното дете Светланна Ч. Г. страда от инсулинозависим захарен диабет, поради което с експертно решение № 3638 от 28.11.2012 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при УМБАЛ "Д-р Г. С." [населено място], му определя 75 % вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок до 01.11.2015 г. С оглед на така определения от ТЕЛК процент на установените вид и степен на увреждане детето е човек с трайно уврежда по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба към ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ).
Общоизвестно е, че инсулинозависимият захарен диабет или диабет тип 1, е хронично, най-вероятно автоимунно заболяване, което се характеризира с абсолютен инсулинов дефицит, т. е. при това заболяване човешкият организъм (по-точно панкреасът или задстомашната жлеза) произвежда твърде малко или никакъв инсулин - хормон, чиято основна функция е да регулира нивото на кръвната захар. Отсъствието на естествен инсулин налага заместването му по терапевтичен път. Лечението на захарния диабет, вкл. и на тип 1, освен лекарствена терапия изисква и съобразен хранителен режим, както и физическа активност.
2. На 14.07.2014 г. доц. д-р Ч. П. (доц. д-р. Ч К. П., доктор по научна специалност "Педиатрия" и специалист по детска ендокринология и болести на обмяната) от Детски ендокринологичен кабинет при ДКЦ 3 [населено място], е издала медицинско направление без регистрационен номер от 14.07.2014 г., адресирано до хотел "О." в к. к. "П.", според което Светланна Ч. Г., с диагноза захарен диабет тип 1, се изпраща за санаториално лечение. На 27.07.2014 г. д-р А. Б. от [населено място], специалист по детски болести и детска ендокринология (според регистъра на РК на Б.-гр. П.) е вписала в същото медицинско направление, в графа или страница с наименование "Резултати, заключения и препоръки на специалистите от приемното здравно заведение", следния текст:
"Проведено санаториално лечение за периода 20.07.2014 - 27.07.2014 г. за създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози и двигателна активност. Предоставена психологична подкрепа. Измерване на гликиран хемоглобин. Не е провеждана рехабилитация на друго правно основание през периода и през 2014 год."
3. Със заявление-декларация по чл. 32, ал. 4 от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ППЗИХУ), подадено на 06.08.2014 г., А. Е. Г. от [населено място], е поискала да бъде изплатена на детето й Светланна Ч. Г. интеграционна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги.
Като разходооправдателни документи по чл. 28, ал. 1, изр. 2-ро ППЗИХУ за извършени рехабилитационни услуги към заявлението-декларация са приложени:
а) фактура № [ЕГН] от 26.07.2014 г., издадена от търговско дружество [фирма], [населено място], на детето Светланна Ч. Г. за сумата 252 лв., платена за услугата: "Проведена социална рехабилитация за периода от 20.07.2014 г. - 27.07.2014 г. с вкл. храна (обяд и вечеря), нощувка (със закуска) и рехабилитация в к. к. "П.", хотел "О."";
б) фактура № [ЕГН] от 26.07.2014 г., издадена от същото търговско дружество на майката А. Е. Г. за сумата 301 лв., платена от нея като придружител на Светланна Ч. Г. за периода от 20.07.2014 г. - 27.07.2014 г. с вкл. храна (обяд и вечеря), нощувка (със закуска) в к. к. "П.", хотел "О."".
Приложено е и описаното в предходната т. 2 медицинско направление.
4. Според чл. 42, ал. 1 и 2 ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, която е диференцирана и представлява парични средства, допълващи собствените доходи и предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, наем на общинско жилище, диетично хранене и лекарствени продукти. А според ал. 13 на същия чл. 42 ЗИХУ определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат в Правилник за прилагане на закона.
В раздел І "Месечна добавка за социална интеграция" на ППЗИХУ обаче са определени размерите и условията за отпускане на отделни добавки за всеки от допълнителните разходи, изброени в чл. 42, ал. 2 ЗИХУ. Средствата, отпускани от държавния бюджет за покриване на допълнителните разходи, направени от хората с увреждания за балнеолечение и рехабилитационни услуги, в чл. 28 ППЗИХУ са наименовани добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Още първото изречение на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ въвежда съществено условие за отпускане на такива средства. Разпоредбата гласи така: "Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ф. и рехабилитационна медицина"".
5. С писмо изх. 2808 от 06.08.2014 г., адресирано до директорите на всички Дирекции "Социално подпомагане" (регистрирано в ДСП [населено място] с вх. № 0404-0056 от 06.08.2014 г.) директорът на Регионална здравна инспекция - [населено място] е изброил поименно лечебните заведения, отговарящи на изискванията на Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ф. и рехабилитационна медицина", които функционират на територията на област С.. СПА хотел "О." в к. к. "П." не е посочен като такова лечебно заведение.
6. Позовавайки се на това писмо, директорът на ДСП [населено място] е издал заповед № СП-03-2-С-615 от 26.08.2014 г., с която е отказал да отпусне на А. Е. Г. интеграционна добавка за рехабилитационни услуги на детето й Светланна Ч. Г. със следните мотиви: "Съгласно чл. 42г, ал. 2 ЗИХУ и във връзка с чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ добавката за извършено балнеолечение и рехабилитационни услуги се изплаща, ако са проведени в обекти, отговарящи на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт физикална и рехабилитационна медицина. Съгласно писмо на Директора на РЗИ - С. с изходящ № 2808/06.08.2014 г. хотел "О."-П. не е лечебно заведение, отговарящо на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. на територията на област С.".
ІІ. С посоченото по-горе решение Административен съд - [населено място] е отменил тази заповед, като е приел, че:
1. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ децата с определени вид и степен на увреждане имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист.
2. Съгласно чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ф. и рехабилитационна медицина". Измененията в правилника са приети с Постановление на Министерски съвет № 169 от 26.06.2014 г., обн., ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 04.07.2014 г.
3. Според чл. 15, ал. 4 ЗИХУ социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на престоя на детето в хотел "О." на к. к. "П.", в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекари–специалисти по детска ендокринология, обучение за създаване на специален хранителен режим и корекция на инсулинови дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряването на здравословното състояние на детето, поради което направените разходи са били за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Балнеосанаториалното лечение като част от лечебновъзстановителния процес включва комплекс от терапевтични процедури, извършвани от квалифицирани специалисти, съобразно диагнозата на увреждането. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от ЗИХУ дефинира понятието "рехабилитация" като последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. От тази гледна точка летуването на детето Светланна Ч. Г. в летния лагер, организиран от Националната асоциация на деца с диабет в СПА хотел "О." следва да се квалифицира като проведено балнеолечение и рехабилитационни процедури по смисъла на закона.
4. Добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация е вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изрично изключена от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка.
5. въведеното ограничение с изменението и допълнението на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, според което обектите, в които се извършват санаториално лечение и рехабилитационни услуги, следва да отговарят на медицинските стандарти по Наредба № 30/2004 г., е относимо при провеждане на медицинска, но не и на социална рехабилитация.
ІІІ. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (чл. 5 АПК, чл. 42, ал. 13 ЗИХУ и чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ) и поради необоснованост.
Според мнозинството от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:
Добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен, съответно в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изключена нито изрично, нито по подразбиране от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка, а нещо повече - в чл. 15, ал. 1 ЗИХУ изрично е посочено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Несъмнено е също така, че съдържанието на двата вида рехабилитация - медицинска и социална, не е идентично, различни са и методите на въздействие върху човешкия организъм в рамките на цялостния възстановителен процес, насочен към промяна на живота на лицето с увреждания към по-висока степен на независимост. Поради това, не може да бъде поставен знак на равенство между дейностите, които се включват в двете понятия и съответно - които могат да бъдат осъществени за постигане на целите на съответния вид рехабилитация.
Тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган в оспорената пред съда заповед и което се поддържа и в касационната жалба, поставя точно такъв знак за равенство между медицинската и социалната рехабилитация. С чл. единствен на Наредба № 30 от 19.07.2004 г., към която препраща изменената разпоредба на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ (изр. първо), е утвърден медицински стандарт "Ф. и рехабилитационна медицина", а самият стандарт представлява приложение към този член. В Раздел I, т. 1 от стандарта е дадена обща характеристика на медицинската специалност "Ф. и рехабилитационна медицина", като е посочено, че тя представлява клинична медицинска специалност с преобладаваща терапевтична насоченост, която изучава биологичното въздействие на естествените и преформираните физикални фактори върху човешкия организъм и ги прилага за нуждите на профилактиката, диагностиката, терапията, медицинската рехабилитация, цялостното психо-соматично възстановяване и/или стабилизиране на пациента. В т. 6 от раздел VII "Медицинска/лечебна дейност" от стандарта е предвидено, че медицинската дейност в областта на медицинска специалност "Ф. и рехабилитационна медицина" може да бъде упражнявана само в лечебни заведения, разкрити и акредитирани по съответния законов ред, от правоспособен, професионално компетентен персонал и по реда на субординация съгласно раздел V; в т. 6.2 е предвидено, че самостоятелни обекти независимо от начина им на финансиране (балнео - и спацентрове, почивни станции или др.), презентиращи в дейността си използване на фактори с цел повлияване на здравето (лечение), причислени в медицинските дейности на физикалната и рехабилитационната медицина, следва да разкрият на територията си лечебно заведение за ФРМ по реда на ЗЛЗ или да имат сключен договор с редовно регистрирано такова, което да ги осъществява съгласно т. 6.
От съдържанието на т. 6 и т. 6.2. от медицинския стандарт се налага извода, че изискването за провеждане в лечебни заведения (разкрити и акредитирани по съответния ред) или в центрове, които имат разкрито лечебно заведение или договор с такова заведение се отнася само за медицинските дейности в областта на медицински стандарт "Ф. и рехабилитационна медицина", включително за дейностите, в които се включва използване на фактори с цел повлияване на здравето /лечение/ и които се причисляват в медицинските дейности по тази специалност. Дейностите, които се включват в социалната рехабилитация не представляват медицинска дейност по принцип и в частност - такава, която да попада в обхвата на медицинската специалност "Ф. и рехабилитационна медицина". Затова механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени (предоставени) в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения, не отговаря на същността на социалната рехабилитация и на нейното предназначение. Налага се извода, че условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 04.07.2014 г., се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредба, то следва от естеството на медицинската и социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. В този смисъл, ако се възприеме тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган, се прави невъзможно или значително се ограничава възможността за ползване от правоимащите лица на добавката за социална интеграция, предвидена в чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ и по-конкретно за ползване на тази добавка за социална рехабилитация.
В този смисъл е и разрешението на идентичен спор за законосъобразност на заповед № СП-03-2-Д-680 от 14.10.2014 г. на директора на ДСП [населено място], дадено с решение № 11454 от 02.11.2015 г. по адм. дело № 2421/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
По изложените съображения оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - [населено място] е правилно и следва да бъде оставено в сила, а при този изход на касационния спор следва да бъде уважено искането на ответницата по касационната жалба да й бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 400 лв. (възнаграждение за един адвокат).
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 11.02.2015 г. по адм. дело № 808/2014 г. на Административен съд - [населено място].
ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] да заплати на А. Е. Г. от [населено място] сумата 400 (четиристотин) лева разноски в касационното производство - възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Особено мнение:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията А. Е.
Не споделям постановения с решението краен резултат поради следните съображения:
І. На първо място не споделям извода, че по време на проведения летен лагер в СПА хотел "О." по отношение на детето Светланна Ч. Г. е била осъществена социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, защото:
1. Не притежавам необходимите специални знания по медицина, социология и социална медицина, въз основа на които да определя обучението от специалист детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекцията на инсулиновите дози и на двигателната активност (на детето), предоставянето на психологическа подкрепа, измерването на гликиран хемоглобин, като социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ.
2. Въпреки липсата на специални знания, на мен ми се струва, че:
а) изброените дейности по своята същност са медицински и терапевтични (лечебни), поради което попадат в определението на медицинска рехабилитация по чл. 15, ал. 2, т. 1, 4, 5 и 6 ЗИХУ като поддържаща медикаментозна терапия, кинезитерапия, ерготерапия (разбирана като изграждане на умения чрез занимания, дейности и забавления) и като психотерапия, т. е. рехабилитационни услуги, по отношение на които няма спор, че правилото на чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ е задължително;
б) санаториалното лечение не е балнеолечение.
По същите съображения считам, че оспореното от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] решение № 54 от 11.02.2015 г. по адм. дело № 808/2014 г. на Административен съд - [населено място] е неправилно и следваше да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане, при което с помощта на вещо лице да се даде отговор на въпроса обучението от специалист детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекцията на инсулиновите дози и на двигателната активност, предоставянето на психологическа подкрепа и измерването на гликиран хемоглобин представляват ли рехабилитация по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗИХУ и при позитивен отговор на този въпрос да се даде отговор и на въпроса дали тези дейности са социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ или са медицинска рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗИХУ.
ІІ. Считам за неправилен изводът, че чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ противоречи на чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ, поради което на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да бъде приложен по-високия по степен акт.
Посочените разпоредби са в неразривно логическо единство и между тях няма противоречие. Според чл. 42, ал. 2, т. 4 и чл. 42г ЗИХУ децата с определени вид и степен на увреждане имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист, а според чл. 42, ал. 13 ЗИХУ условията и реда за отпускане на добавката по ал. 1 се уреждат в Правилник за прилагане на закона. В изпълнение на това делегирано му правомощие М. съвет е въвел като условие за изплащане на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ балнеолечението или рехабилитационните услуги (предписани от лекар специалист) да са извършени в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ф. и рехабилитационна медицина". Очевидно е, че това правило (по чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ) съответства и е продължение на условието по чл. 42г ЗИХУ балнеолечението или рехабилитационните услуги да са извършени по медицинско предписание от лекар специалист.
Доводите на процесуалния представител по пълномощно на майката на детето, че престоят в СПА хотел "О." е въз основа на договор, сключен между търговското дружество "Вая тур", хотела и Националната асоциация на децата с диабет преди публикуването на изменението на чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ в Държавен вестник и преди това изменение да влезе в сила, са неоснователни. Според чл. 20 на Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) при изготвяне на проекти за постановления, правилници, наредби и инструкции се прилага чл. 13, а според този чл. 13 и според чл. 15 от същия указ изготвянето на проект за нормативен акт обхваща и неговото обсъждане, като за тази цел органът, който отговаря за изготвяне на проекта, го изпраща заедно с мотивите и на заинтересуваните обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. А. На асоциация на децата с диабет е такава обществена организация, тя следва да е получила проекта за изменение на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ. Ако не е получила този проект по причина на неизпълнено задължение по чл. 13 и чл. 15 във връзка с Указ № 883, възниква въпросът дали ПМС № 169 от 26.06.2014 г. и направеното с него изменение и допълнение на ППЗИХУ и в частност на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ са законосъобразни. Отговор на този въпрос може да даде единствено съдът, на който е подсъдно изричното (а не косвено или инцидентно) оспорване на тяхната законосъобразност. А. На асоциация на децата с диабет не е заинтересувана обществена организация, тя би следвало да координира своите национални по мащаб мероприятия с компетентните органи и обществени организации, когато тези мероприятия са свързани с разходване на държавни финансови средства в един по-голям размер (по-голям от размера на няколко единични случая).
ІІІ. Чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ категорично представлява нормативно установено условие за отпускане на добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги. И нещо повече - с § 9 ПЗР на ЗИХУ законодателят е възложил на Министерския съвет изпълнението на този закон, поради което и с оглед на правилото по чл. 105, ал. 2 от Конституцията (според което М. съвет осъществява общото ръководство на държавната администрация) и на определението по чл. 7, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (според което инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, чието изпълнение трябва да осигури), чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ представлява и указание на Министерския съвет по прилагането на чл. 42, ал. 2, т. 4 и чл. 42г ЗИХУ.З - представлявайки условие за отпускане на добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги, и едновременно с това указание по прилагането на чл. 42, ал. 2, т. 4 и чл. 42г ЗИХУ - разпоредбата на чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ е задължителна за директорите на дирекциите "Социално подпомагане", които ще продължат да я прилагат, въпреки настоящето решение. А това показва, че настоящето решение и оставеното с него в сила решение № 54 от 11.02.2015 г. по адм. дело № 808/2014 г. на Административен съд - [населено място] не изпълняват основното предназначение на административното правосъдие - защита на законността и правния ред. Не се съмнявам, че следващият идентичен случай директорът на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] (както и всеки друг директор на ДСП) пак ще разреши през призмата на чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ, която разпоредба е задължителен за него нормативен акт.
В тази връзка считам, че по отношение на чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ не може да бъде приложено правилото на чл. 5, ал. 1 АПК, респ. това на чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), според които, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, защото в ЗИХУ липсва нормативно определяне на условията, при които се отпуска добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 42г, а с ал. 13 на същия чл. 42 ЗИХУ М. съвет е овластен да определи тези условия с Правилник за прилагане на закона, т. е. липсва по-висок по степен акт, който да бъде приложен вместо чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ.
По изложените съображения считам, че докато не бъде отменен чл. 28, ал. 1, изр. 1-во ППЗИХУ, отказите за изплащане на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 42г ЗИХУ в случаите като процесния, са и ще бъдат законосъобразни, защото са основани на тази разпоредба, която е нормативно установено условие за отпускане на добавката за балнеолечение и рехабилитационни услуги, и едновременно с това е задължително за държавната администрация указание на Министерския съвет по прилагането на чл. 42, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 42г ЗИХУ.
Изготвил: