Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 1693 от 21.07.2015г., постановено по адм. д. № 623/2015г. Административен съд – [населено място], VIII състав, е отменил по жалба на [фирма], ЕИК:[ЕИК], [населено място] [улица], представлявано от управителя Т. П. П., Ревизионен акт /РА/ № Р – 18 – 1401589 – 092 – 01/21.11.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП – В., в частта, потвърдена с Решение № 895/10.02.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – В. /ОДОП/ - поправено с Решение № 895-П/20.02.2015г., с която в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] на жалбоподателя са установени задължения за ДДС общо в размер на 188557,25лв. и лихви 53541,78лв. С решението съдът е осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. /ОДОП/ при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 550(петстотин и петдесет лева).

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. Х. П. в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано отм. енителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В допълнение по касационната жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отхвърли жалбата на дружеството срещу обжалвания РА, като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество [фирма], чрез своя процесуален представител адв.. Б оспорва касационната жалбата. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба...