Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – К. село против решение № 1085 от 26.02.2015 г., постановено по административно дело № 9767/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № 547 от 18.08.2014 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – К. село, потвърдена с решение № РД-01-426 от 12.09.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (Р.) – С.-град; 2) разпоредено връщане на преписката на административния орган за постановяване на нов акт съобразно мотивите на съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е била заповед № 547 от 18.08.2014 г., издадена от длъжностно лице при Дирекция „Социално подпомагане” – К. село, надлежно упълномощено за целта от директора на дирекцията, с която за детето К. К. Ч. е отказана добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) за...