Образувано е по касационна жалба на Общински съвет П., подадена чрез председателя му арх. И. Н., против решение № 595/21.03.2015г., постановено по адм. дело № 1957/2014г. по описа на Административен съд [населено място]. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК.
Ответната страна - [фирма], не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в жалбата.
С обжалваното решение съдът е отменил решение № 176, взето с протокол № 9 от 29.05.2014г. на Общински съвет – П. в частта му по т.1 и т.2, касаещи приемане на Общинската транспортна схема на допълнителните маршрутни линии с направени промени като е предвидено същата да влезе в сила с възлагането на превозите на новия превозвач, както и приемането на документацията за провеждане на конкурс „Възлагане на обществен превоз на пътници по допълнителните автобусни линии от общинската транспортна схема на [община]“ и е осъдил Общинския съвет да заплати на [фирма] разноски в размер на 1010 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение на Об Съвет – П. е прието от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл.281, ал.2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, за което не е налице правен интерес от оспорване на решението на Об Съвет - П.. С решение № 176, взето с протокол № 9 от 29.05.2014г. на Общински съвет – П. по т.1 е приета Общинската транспортна схема на допълнителните маршрутни линии с направени промени като е предвидено същата да влезе в сила с възлагането на превозите на новия превозвач, а по и т.2 е приета документацията за провеждане на конкурс „Възлагане на обществен превоз на пътници по допълнителните автобусни линии от общинската транспортна схема на [община]“съгласно приложение №1,2,3,4,5,6,7,8,9.
Правен интерес от обжалване на един административен акт е налице за лицата, чиито права свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Нарушение е налице, когато с акта се прекратяват или ограничават субективни права или свободи, отказва се издаването на акт, който е условие за възникването или упражняването на субективни права или се създават нови или се разширяват съществуващи правни задължения. Застрашаване има, когато правата, свободите и интересите все още не са нарушени, но нарушаването им е предстоящо. За да е налице правен интерес, нарушаването или застрашаването на правата, свободите или интересите трябва, да е налице във всеки един момент от съдебния процес от подаване на жалбата до постановяване на решението, да е непосредствено и да е последица, резултат от издаването на обжалвания акт. Правен интерес ще е налице единствено, когато със самото отменяне на акта ще се отстранят неблагоприятни правни последици от него.
В конкретния случай решението по т.1 по никакъв начин не застрашава или нарушава правата на [фирма]. Дружеството е превозвач и има сключен договор с [община] за извършване на превоз на пътници по определен маршрут и разписание. Правата на дружеството биха се засегнали от нарушаването, неизпълнението или прекратяването на договора, по който дружеството е страна, но не и от процесното решение, с което се променя общинската транспортна схема. При подобни нарушения обаче защитата на дружеството е по общия исков ред. Решението на общинския съвет по т.1 няма преки правни последици по отношение на правната сфера на дружеството.
Дружеството не е доказало наличие на правен интерес от обжалване на решението на ОбС и по т.2, с която се приема документацията по конкурса. За да е налице правен интерес от обжалване на решението по т.2 е необходимо дружеството да е твърдяло и да е доказало, че приетата документация ограничава правото му на участие в предстоящия конкурс, както и че дружеството има намерение да участва в този конкурс. В конкретния случай липсват както твърдения, така и данни приетата документация да е лишила дружеството от възможност за участие във въпросния конкурс, както и че [фирма] въобще е имало намерение да участва в конкурса. Единственото твърдение на дружеството в подадената до АС жалба по отношение на т.2 от обжалванато решение е, че е нарушена разпоредбата на чл.18 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси/Наредбата/ относно линиите и курсовете, които ще се изпълняват с автобуси за превоз на трудно подвижни лица и че не е спазен норматива за относителен дял на тези курсове. Така посоченото в жалбата води до извод за евентуално нарушаване или застрашаване правата единствено на трудноподвижните лица, каквото дружеството - жалбоподател не е.
Само за яснота следва да се отбележи, че за жалбоподателя ще е налице правен интерес от обжалване на заповедта на кмета на общината по чл.17, ал.4 от Наредбата, с която се определят и изискванията на кандидатите за участие в конкурса по чл.17, ал.1 от същата наредба.
Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно във всеки един момент на съдебния процес. Л. на правен интерес е предпоставка за прекратяване на съдебното производство.
По изложените съображения, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство да бъде прекратено.
Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни разноски в размер на 360 лева - платено адвокатско възнаграждение, с оглед на което [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на Общински съвет - П. сумата от 360 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 209, т. 2 АПК и чл. 221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд – VІІ отделение РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА решение № 595/21.03.2015г. постановено по адм. дело № 1957/2014г. по описа на Административен съд [населено място] и вместо него постановява:
О. Б. Р. жалбата на Х. бус“О. срещу решение № 176, взето с протокол № 9 от 29.05.2014г. на Общински съвет – П. в частта му по т.1 и т.2 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Автогара "Р.", ет.2 да заплати на Общински съвет - [населено място] сумата от 360 /триста и шестдесет/лева - съдебни разноски. Решението е окончателно. Особено мнение: