Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Руси Р. Р. от [населено място], чрез пълномощника адв. И. К. против решение № 2671 от 21.11.2014г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 847/2014г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт №[ЕИК]/03.10.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 5/19.02.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилно тълкуване на чл. 29а, ал.1 от ЗДДФЛ и незаконосъобразност на направения от първоинстанционния съд извод, че с посочената разпоредба се разширява приложното поле на данъчното облекчение по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Руси Р. Р. от [населено място] е определено задължение за данък върху доходите по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011 година в размер на 10020.02 лева и съответните лихви от1462.66 лева. Задълженията са резултат от непризнаване на ползваното от ревизираното лице данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от...