Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на „ФВЕ Р. Е.“ [населено място] против решение №5980 от 13.10.2014г.,постановео по адм. д. № 9880 по описа за 2013г. на Административен съд – София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва основателността на касационната жалба. Представя доказателва за приети компенсаторни мерки по чл. 32, ал.4 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА).

Представителят на Върховната административна прокуратура оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София град, сезиран с иск, предявен на осн. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 392 132.53лв. за периода 18.09.2012г. – 30.06.2013г., в резултат на отменен от съда индивидуален административен акт – Решение № Ц- 33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР в частта му по раздел ІІ,т.2., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски. Съдът е приел, че не са налице основанията, посочени в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Съдът е усатновил релевантните за спора факти. Фактическата обстановка не се оспорва и поради забраната за фактически установявания пред касационната инстанция съгл. Чл. 220 АПК, настоящата инстанция следва да ввъзприеме същата така както е възприета и от...