Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - [населено място] срещу решение № 1138 от 26.06.2015 г. по адм. д. № 916/2015 г. на Административен съд - [населено място], с което е отменена издадената от него на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет.) заповед № ЗД-РД 03/224 от 15.05.2015 г. за временно настаняване на малолетното към датата на заповедта, а сега непълнолетно дете Г. К. Я. от [населено място] в Център "Спешен прием" към Център за обществена подкрепа - [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Същественият аргумент в мотивите към отменената от Бургаския административен съд заповед е: "На 08.05.2015 г. г-жа Р. С. е заявила и собственоръчно е декларирала, че бие дъщеря си 2-3 пъти седмично и се страхува да не я убие. Предвид получената информация спрямо малотното дете Г. Я. е приложена мярка "полицейска закрила" от V РУП на МВР Б. за срок от 48 часа в Център "Спешен прием" към Център за обществена подкрепа [населено място], където е и в момента".

Заверено ксероксно фотокопие на тази декларация се намира на л. 11 от делото на Бургаския административен съд и от нейното съдържание е очевидно, че подалата я Р. И. С. (майка на детето Г.) се нуждае от помощ и съдействие за укрепване на нейния родителски авторитет, а вместо с това с оспорената заповед детето е изведено от семейната среда и настанено в институция, т. е. отделено е от майката.

За да отмени заповед № ЗД-РД 03/224 от 15.05.2015 г. Бургаският административен съд е приел, че...