Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Й. М. Х. от гр. Б. против решение № 1007 от 10.06.2014 г. по адм. дело № 2836 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение № КПК-142 / 05.11.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Б..

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 54б, ал. 1 от КСО, на чл. 68 от Регламент 1408/71 и Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Б., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № КПК-142 от 05.11.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Б. и потвърденото с него разпореждане № 021-00-3728-1 от 23.09.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Й. М. Х. от гр. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за времето от 17.09.2013 г. до 16.07.2014 г., в частта за определения дневен размер от 43.84 лв.

Решението на Административен съд – Бургас, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 54б, ал. 1 от КСО. Съдът незаконосъобразно е приел, че за база на изчислението на паричното обезщетение за безработица служи реално полученото възнаграждение съгласно данните в разплащателните ведомости и подадените от осигурителя...