Образувано е по касационна жалба на Р. С. У. и Т. А. У. и двамата, живущи в с. Б., общ. Дългопол, обл. Варна против решение № 1527/24.06.2014 година, постановено от Варненския административен съд по адм. д.№624/2014 година.

С обжалваното решение е отхвърлен иск им за обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 1500 лева, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на община Д. в перода 01.01.09г.-01.09.12 г., представляващи незаконосъобразно регистриране на пчелни кошери, в нарушение на чл.27 от Наредба №7 за животновъдната дейност на територията на община Д..

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Сочените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът в касационното производсво – община Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, в конкретния случай не са налице фактически действия и бездействия на органите на община Д., тъй като отказът да се регистрират повече от 10 кошера става с правен акт – заповед на кмета, а не с фактическо действие. Според прокурора, по делото не са доказани и претърпените вреди от касационните жалбоподатели.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното:

Административният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в многократни ужилвания от пчели, в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на община Д., настъпили след регистрираните от нея 175 кошера, вместо позволените 10 кошера, разположени в имот, съседен на имота на ищците.

Съдът е приел за установено, че на 19.03.2012г. Р. У. е подал до община Д. жалба, с която настоява за предприемане на мерки от местната администрация да извърши проверка и предприемане на действия, кошерите на съседа му Л. Н. да бъдат преместени. Установено е, че община Д. е отговорила на г-н Уудръф с писмо от 30.03.2012г., в което му се съобщават резултатите от извършената проверка.

Съдът е установил също така, че с нарочно писмо, ОД "Полиция"-Варна е поискала от кмета на община Д. извършването на провека във връзка с жалба на Р. У., ведно с подписка от жители на с. Б. към нея.

Установена е от съда и кореспонеднция между ищеца и БАБХ - областна агенция по безопасност на храните, като в писмо от последната се съобщава на ищеца за извършена регистрация на пчелина на Л. Н., извършена впоследствие пререгистрация и издаване на заповед от 18.04.2012 на директора на ОДБХ-Варна за обезсилване на удостоверение №23/26.09.08г. за пререгистрация на животновъден обект, както и за връчено предписание от същата дата от официалния ветеринарен лекар на община Д., с което на Л. Н. е възложено да премести пчелните семейства от имот № 000310 в 14-дневен срок и да подаде ново заявление за регистрация.

Въз основа на копия от регистъра на пчелните семейства в с. Б., съдът е установил, че Л. Н. притежава пчелин с рег. № 92550313, като за периода от 2009-2011г. са регистрирани 160 броя пчелни семейства, за 2008г.-115 броя, а за 2005-105 броя.

Съдът е установил въз основа на удостоверение за пререгистрация на пчелин № 23/26.09.2008г., регистриран пчелин с рег.№ 9255-0027, намиращ се в землището на с. Б., собственост на Л. Н. , с отглеждани в пчелина 160 бр. пчелни семейства и 116 броя кошери.

Административният съд е установил противоречиви писмени доказателства ( протокол № 45/27.03.2012г. на община Д. и ветеринарномедицинския дневник на пчелина) относно местонахождението на пчелина.

Съдът е посочил в решението си и влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна, с което Л. Н. е осъден да заплати на ищците, по 300 лева на всеки, обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от ужилвания на пчели.

Въз основа на установеното от фактическа страна, администраитвинят съд е формирал извод за безпорност на претърпените вреди от ищците, представляващи страх и безпокойство от непосредствената опасност за здравето им и на тяхното семейство.

Въз основа на приложимата нормативна уредба - Закона за пчеларството, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Наредба №27 от 10.07.2002г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства, съдът е установил, че регистри на пчелините се водят, както от съответните кметства, така и от НВМС, като за органите на местно самоуправление, не е предвиден ред, който да съблюдават в качеството си на контролиращи органи, а единственото тяхно задължение е за съдействие на служителите на БАБХ. Съдът е формирал решаващ извод, че не съществуват задължения за органите на общината по закон, чието неизпълнение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие.

Съдът е стигнал и до извода за недоказаност от ищците на твърдението им, че през процесния период, кошерите на Л. Н. са били разположени в съседен на ищците имот, приемайки че установяванията, извършени в други съдебни производства не го обвързват. Съдът е преценил този факт, като релевантен за спора, както и безспорният факт, че в собственост на Л. Н. се намира по-голям брой кошери от регламентирания, приемайки че общината не разполага с контролни функции, дори когато кошерите се намират в урегулиран имот.

Съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че общината е регистрирала по-голям брой кошери от законоустановения в съответния общински регистър, но това нейно незаконосъобразно действие подлежи на административно-наказателна санкция.

Съдът е приел също така недоказаност на причинно-следствената връзка между твърдяните вреди и броя на регистрираните кошери, приемайки, че и едно ужилване може да причини вреда на човек, алергичен към ужилвания от пчели. Въз основа на тези си разсъждения, съдът е приел, че незаконосъобразното действие на общината, извършила регистрацията на пчелина на г-н Неделчев не е довело до преките и непосредствени вреди, твърдяни от ищците.

Съдът е посочил, че единственото доказателство за претърпени вреди е медицинското направление за Р. С. У., като за другия ищец не са събрани доказателства.

За пълнота, съдът е посочил за безспорно, че ужилванията от пчели или страхът от това винаги представлява вреди, но "адекватната" според него защита е тази по общия исков ред, така както били сторили ищците, претендирайки вреди по реда на ЗЗД срещу собственика на пчелина.

По натам в разсъжденията си, съдът е приел, че влошеното здравословно състояние е вреда, която следва да се докаже, като в конкретния случай липсвали доказателства, че лицето Д. А. е лекар.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необосновани и неверни решаващите изводи на административния съд, респективно като частично неправилно решението като краен резултат.

От обстоятелствената част на исковата молба, която е уточнена с молби от 26.11.12г и 26.02.2013г. и в съдебно заседание на 19.03.2013г. следва, че твърденията на ищците са, че през периода 01.01.09г.-01.09.2012г. са претърпели болки, страдания и безпокойство, които са едновремено резултат от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на О. Д.. Като незаконосъобразн акт се сочи извършената регистрация в регистъра на пчелни семейства на с. Б., на пчелните семейства в пъти повече от 10 броя, собственост на Л. Н. в собствения му имот - парцел VІІ-15 и VІІ-16 в кв. 52 на с. Б.. Като незаконосъобразно действие се сочи самото извършване на регистрацията и поддържането й през процесния период. Като незаконосъобразно бездействие, ищците са сочили неупражняването на пряк и текущ контрол върху броя на отглежданите пчелни семейства от Л. Н. в двора му, находящ с в с. Б., както и бездействието на общината да задължи Л. Н. С. да премести на по-безопасно разстояние своите 175 кошера.

С определение №2159 от 14.02.2013г., постановено по адм. д.№ 1745/2013 г., ВАС е указал на съда в мотивите си да разгледа исковете в хипотезата на чл.204, ал.4 АПК, която регламентира, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

При тези указания, административният съд е следвало да прецени, доколко извършената регистрация на пчелните семейства на Л. Н. в регистъра на пчелните семейства на с. Б. и поддържането й през процесния период може да се характеризира като фактическо действие и доколко неосъществения контрол през процесния период е фактическо бездействие.

В обжалваното решение липсват конкретни и ясни мотиви по този въпрос, което налага настоящият съдебен състав за първи път в рамките на производството да изложи съображения по него.

За регистрацията по чл.8 от Закона за пчеларството е предвидена процедура и срокове за регистрация. Както е посочено в определение №3215 от 11.03.2010г. на ВАС по адм. д.№ 9892/09г. „Вписването в регистъра е свързано със собствеността и настаняването на пчелините и пчелните семейства на територията на съответния район”. В посоченото определение е прието, че отказът да се извърши регистрацията е индивидуален административен акт. Както отказът за регистрация може да засегне права и интереси на лицето, което я е поискало, така и самата регистрация може да доведе до същия резултат относно правата и интересите на трети лица, както е в конкретния случай. Налага се изводът, че регистрацията по чл.8 от ЗП се извършва въз основа на индивидуален административен акт, което означава, че не е фактическо действие. Същото важи и за поддържането й. Когато регистрацията засяга права и интереси на трети лица, за да се защитят, те могат да искат отмяната й, което като ефект ще доведе до отпадане на поддържането й. Следователно, едно от кумулативните обстоятелства, които ищците са поставили в основата на своите искове – незаконосъобразната регистрация на пчелина на Неделчев в кметския регистър и поддържането й, не е отменено, поради което те не могат да претендират вреди от нея (аргумент от чл.204, ал.1 АПК).

На въпроса, налице ли е бездействие на община Д., административният съд е отговорил отрицателно, приемайки, че действащата законова регламентация възлага контрола по здравеопазване при отглеждане на животни на Българската агенция по безопасност на храните, а общинските органи имат задължение единствено да оказват съдействие на служителите на агенцията.

Този извод на съда е необоснован и неправилен. Съдействието също се извършва чрез фактически действия, едно от които е извършване на контролни проверки на регистрираните пчелини по места, попадащи на територията на кметството, обективиране на резултатите от тези проверки и сезирането с тях на компетентните органи, които могат да предприемат необходимите действия за отстраняване на вредните последицице от констатираните нарушения. Именно това е направено в конкретния случай от община Д., но едва в края на процесния период. Видно от заповедта на директора на областната дирекция по безопасност на храните, с която се обезсилва удостоверението за регистрация на животновъден обект-пчелин на собственика Л. Н. С. е, че в основата й са залегнали констатациите, направени в протокол №45/27.03.2012г. на комисия, назначена със заповед на кмета на община Д..

В най-честия случай, повод за извършваните проверки на място са сигнали и оплаквания на потърпевши лица, което не значи, че такива не следва да се извършват и без конкретен повод с оглед задължението на кмета на общината (чл.44, ал.4 от ЗМСМА) да отговаря за обществения ред на територията й, елемент от който е и протичането по нормален начин (без необичайни нарушения и сътресения, резултат от обкръжаващата среда) на личния и семейния живот на живущите в нея.

Необоснован и неправилен е също така изводът на съда за недоказаност на обстоятелството, че въпросните кошери се намират в съседен на ищците имот. На първо място следва да се отбележи, че ответникът не е оспорвал обстоятелството, че имотът, в който са разположени кошерите е съседен на имота на ищците, а е твърдял, че това е държавен имот, спрямо, който общината няма правомощия да реагира. От друга страна, по делото са налице писмени доказателства (извадка от регистъра на пчелните семейства на с. Б.), видно от която извадка е, че за периода – 2010, 2011г. постоянното местонахождение на пчелина на Л. Н. С. е в регулация. За 2009г. не е отбелязано в регистъра, къде се намира пчелина, а за 2012г. е установено, че той е бил в държавен имот.

Както се посочи по - горе, общинските органи имат задължения за контрол и сезиране на компетентние органи във връзка с извършването на нарушения при осъществяване на пчеларството на територията на общината. За изпълнение на задълженията им ирелевантен е въпросът, в имот, чия собственост се намират пчелните семейства, предизвикващи безпокойството. Релевантният въпрос е, че имотът, в който се намират те е на територията на общината, по който въпрос в конкретния случай не се спори.

Обстоятелството, че пчелните семейства, отглеждани от Л. Н. С., които са регистрирани в с. Б. са създавали безпокойство в ежедневния живот на ищците и тяхното семейство се установява от споразумението за доброволно уреждане на взаимоотношения и заплащане на парична сума от 15 май 2014г. и се подкрепя от мотивите на влязлото в сила съдебното решение на Варненския окръжен съд, с което Л. Н. С. е осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди.

Административният съд е изложил противоречиви мотиви относно това налице ли са или не претърпяни вреди от ищците от бездействието на общината. Поради това противоречие, не може да се прецени, какъв е крайният извод на съда по този релевантен за спора въпрос. Н. съдебен съства на касационната инстанция приема, че фактът на самото наличие на толкова много пчели в близост до имота на ищците, несъмнено е причина за ежедневен страх и безпокойство от ужилване и последиците му, както за ищците, така и за техните деца. Тоест, ищците ежедневно са понасяли вреди от близостта на многобройните пчели, собственост на Л. Н..

Налице е и причинна връзка между бездействието на община Д. и понасяните от ищците вреди. В случай, че общината бе осъществила контролните си правомощия в самото начало на периода и бе предприела необходимите положителни действия за защита на личния и семеен живот на ищците, изпитваният страхът и безпокойство от последните, не би бил със същия интензитет.

По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като неправилно, а предявените искове като доказани по своето основание.

Предвид обстоятелството, че ищците не са доказали по категориен начин, че през целия процесен период са пребивавали в имота си в с. Б. (какъв е процесния период по гражданските дела не може да се прецени от мотивите на решенията на РС-Варна и ОС-Варна), както и предвид обстоятелството, че не се установи незаконосъобразно фактическо действие от страна на ответника, настоящият съдебен състав преценява като справедлив размер на обезщетението - по 250 лева за всеки един от ищците.

По тези съображения, като краен резултат, решението на административния съд следва да се отмени частично, а именно в частта в която са отхъврлени исковете на ищците за сумите до 250 лева ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждане на исковата молба, а в останалата част решението следва да се потвърди.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.1 и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 1527/24.06.2014 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д.№ 624/2014г., в частта, в която са отхвърлени исковете на Р. С. У. и Т. А. У., двамата с адрес с. Б., общ.Дългопол, обл. Варна срещу О. Д., за заплащане на обезщетение до 250 лева на всеки един от тях за нанесени неимуществени вреди, причинени от бездействието на община Д. в периода 01.01.09г.-01.09.12г. като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА

О. Д. да заплати на Р. С. У. и Т. А. У., двамата с адрес с. Б., общ.Дългопол, обл. Варна по 250 лева обезщетение на всеки един от тях за нанесените им неимуществени вреди, причинени от бездействието на община Д. в периода 01.01.09г.-01.09.12 година, ведно със законната лихва върху присъдения размер на обезщетението от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х./п/ И. А.а

И.А.