Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 89 от 15.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Ц. П. Р., И. С. Р., В. С. Р. и А. С. И. на въззивно решение № 168 от 07.07.2020 г. по гр. д.№ 115/2020 г. на Окръжен съд-Ловеч с което е потвърдено решение № 120 от 01.11.2019 г. постановено по гр. д.№206 по описа за 2016 г. на Районен съд – Луковит. С последното е отхвърлен иска по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на ответниците Т. П. А., П. К. И., П. И. И., М. И. К. и Ц. А. И., че ищците са собственици на основание придобивна давност, изтекла в периода 09.05.2005 г. – 09.05.2015 г. на три земеделски имота:

ЛОЗЕ от 0,512 дка, четвърта категория, в м. „Н.“, съставляващо имот №. .. по картата на землището, при граници /съседи/: имоти №. .., №. .., №. .., №. .. и №. ..;

НИВА от 10,013 дка, четвърта категория, в м. „С. дол“, съставляваща имот №. .. по плана за земеразделяне, при граници/съседи/: имоти №. .., №. .. и №. ..;

НИВА от 14,900 дка, трета категория, в м. „Л.“, съставляваща имот №. .. по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имоти №. ..,, №. .., №. .., №. .., №. .. и №. ...

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателства и формиране на противоречиви мотиви относно началния момент на владението, и за необоснованост на извода, че след смъртта на наследодателя си, ответниците са установили владение върху имотите като наследници, без да е обсъдено и съобразено, че владението е предадено още приживе от наследодателя с предварителен договор.

Ответниците не вземат становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по договор по чл. 19 ЗЗД, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, включително след смъртта на продавача по предварителния договор. Констатирано е противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК, решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ гр. о., решение № 121/10.04.2020 г. по гр. д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр. о. и решение № 11/29.02.2016 г. по гр. д.№ 3942/2015 г. на ВКС, І гр. о. С тези решения и решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, 1 гр. о. и решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1377/2017 г. на ВКС, II гр. о. С тези решения се приема, че когато е завладян изцяло чужд имот, не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и да е спокойно. В този случай според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството владелец. За придобиване на имота по давност в тази хипотеза не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тази практика се прилага и когато владението е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни тя да е отнета. Такъв е случаят, когато владението е предадено по предварителен договор от обещателя. Неговите наследници не придобиват като част от наследството фактическа власт върху имота и владението като фактическо отношение. Владелец е поемателят /“купувача“/ по предварителния договор освен ако владението не му е отнето. Той се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

С решение № 12 от 06.05.1996 г. и № 14 от 06.05.1996 г. са реституирани на Й. П. Д. трите процесни земеделски имота. С предварителен договор от 09.05.2005 г. той ги е продал на ищцата Ц. П. Р. за сумата 1500 лв., която продавача е заявил, че е изплатена изцяло и в брой. Съгласно чл. ІІІ от договора, владението върху трите имота е предадено на купувачката в деня на подписване на договора. Съдебно-графологическа експертиза е потвърдила автентичността на предварителния договор. На 14.10.2004 г. Й. П. Д. е сключил договор за аренда за трите имота. Той е починал на 13.06.2005 г. Негови наследници са преживяла го съпруга, чийто наследник е ищцата Ц. Р. и ответниците, като наследници на неговата сестра Н., починала на 24.09.2005 г. и на неговата сестра Ц., починал на 15.07.2001 г. Ищцата е била в граждански брак със С. И. Р., починал на 13.09.2013 г. Негови наследници са ищците Ц. П. Р. - негова преживяла съпруга и И. С. Р., В. С. Р. и А. С. И. - негови низходящи. Установява се, че рентата за двете ниви е получавана от ищцата чрез посочено от нея лице – свидетеля А. първите години след 2005 г., а след това и тя самата я е получавала. След изтичане срока на договора за аренда през 2014 г. не е сключен нов договор от наследниците. Имотите са попаднали в т. н. „бели петна“ и със заповеди от 19.12.2014 г., 10.10.2015 г. и от 29.09.2016 г. са включени в блокове предоставени за ползване от общината, съгласно споразумение на земеделските стопани за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017 /2018 г. /сл. бележка № ПД-7-898 от 06.11.2018 г. на ОС „Земеделие“-Луковит/. Процесните две ниви в списъците към заповедите са описани като собственост на Й. П. Д.. Полагащите се суми за ползването през трите стопански години чрез общината са получени от ответника Ц. А. И., който ги е поискал с три заявления от 19.06.2018 г. Свидетелят Д. П. е искал да купи нивите от Й., но той му казал, че имотите си прехвърля на Ц., защото тя ги гледа. Свидетелката К. Н. – пълномощник на арендатора в периода 2004 – 2014 г. дава показания, че за срока на договора, сключен с Й. Д. за рентата се интересувала само Ц. и на нея е изплащана или на посочено от нея лице. Ц. й показала някакъв документ. Относно лозето, свидетелят А. установява, че е водил и е ходил заедно с Ц. на лозето, но понеже много се крадяло, то не се обработвало вече.

РС е отхвърлил иска, като е приел, че след смъртта на собственика Й. Д. имотите са станали сънаследствени и ищцата не е доказала, че е променила държането на идеалните части на сънаследниците си във владение за себе си.

Въззивният съд е възприел този извод и извода на първата инстанция, че владението е с начална дата - тази на сключване на предварителния договор – 09.05.2005 г., но е приел, че ищците не са доказали, че след 2014 г. са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти. Този извод е изведен от показанията на св.К. Н. Д., според които нов договор за аренда не могъл да се сключи, защото имало и други собственици. Според окръжния съд, това доказва, че владението на процесните имоти не е било спокойно. Прието е, че ищците не са доказали, че са манифестирали по отношение на ответниците намерение за своене - ищцата Ц. Р. за неустановени периоди от време единствено се е интересувала от получаване на арендното плащане за процесните имоти. Дори да се приеме, че владението върху спорните имоти й е предадено със сключването на предварителния договор на 09.05.2005 г., съдът е приел, че по делото не е установено да са своили и владели имотите по начина и с характеристиките изисквани от закона. С тези мотиви е потвърдено решението на РС.

Решението е неправилно.

Владението на процесните три земеделски имота е предадено на основание предварителния договор, сключен от наследодателя. Така то не е включено в наследството, оставено от Й. Д. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Ц. Р., като владелец по предварителен договор е получавала гражданските плодове от имотите, предмет на договора, съгласно чл. 70, ал.3 ЗС, който относно плодовете от имота препраща към чл. 71. След откриване на наследството със смъртта на Й. Д. на 13.06.2005 г. и след изтичане на договора за аренда през октомври 2014 г., ответниците, като негови наследници не са прекъснали с никакви действия владението на Ц. Р., установено на основание предварителния договор. Нейното владение не е основано на наследствено правоприемство, както неправилно е приел въззивния съд, а на чл.ІІІ от предварителния договор. В ТР №1/06.08.2012г. по тълк. д.№1/12г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение между двете хипотези - кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установено владението върху вещта. Ако е установено владение на основание, което изключва владението на другите съсобственици, както е в случая /владението е предадено с предварителен договор от собственика – наследодател/, намерението на владеещия, дори да е сънаследник е по отношение на цялата вещ и се предполага на основание презумпцията, установена с нормата на чл. 69 ЗС.

Включването на имотите в масиви за ползване от земеделските стопани, постигнали споразумение не отнема владението, а се отнася само за ползването. То се извършва на основание глава пета „а“ ЗСПЗЗ, озаглавена „ползване на земеделски земи“. Целта на нормите от тази глава е да обезпечат ефективното ползване на земеделските земи и подпомагане на земеделските стопани от европейските фондове, а не да бъдат лишени от собствеността си. Отделно от това в масиви по чл. 37в ЗСПЗЗ процесните ниви са включени за първи път за стопанската 2015/2016 г. Съгласно пар.2, т.3 ЗАЗ, към който препраща чл. 37в, ал.2 ЗСПЗЗ, „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Така ползването на нивите по този ред е започнало през октомври 2015 г., а десет годишната давност, считано от датата на сключване на предварителния договор – 09.05.2005 г. е изтекъл на 09.05.2015 г. – преди включване на двете процесни ниви в масиви за ползване. Съгласно ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС с изтичане на изискуемият от закона срок на владение десет години автоматично се придобива правото на собственост. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента - владение и изтичане на десет годишен период от време. Позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивната давност. Затова е без значение това, че в списъците на имотите, попадащи в масивите по чл. 37в ЗСПЗЗ процесните имоти са записани като собственост на наследодателя Й. Д.. Обстоятелството, че през 2018 г. ответниците са получили полагащите се суми за ползване на процесните имоти в масиви по чл. 37в ЗСПЗЗ през трите стопански години след 01.10.2015 г. има само облигационно значение в отношенията между страните. Към този момент ищците вече са придобили собствеността, а това право не се губи освен ако друг не го придобие по някой от способите, предвидени в чл. 77 ЗС – аргумент от чл. 99 ЗС.

По изложените съображения, решението на въззивната инстанция е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 69 ЗС, тъй като не е направено разграничение между това владението да е предадено на основание акт, който изключва владението на наследниците и придобиване на владение на основание наследствено правоприемство. Решението е и необосновано поради това, че формираните правни изводи не кореспондират на доказателствата по делото. Затова възивното решение ще се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, на основание ал.3 от същия текст, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, като по изложените по-горе аргументи, уважи предявения иск. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказаните размери, съобразно списъкът по чл. 80 ГПК отм. 05,16 лв., / от които за производството пред РС – 810 лв., за производството пред ОС – претендирани 600 лв. и за производството пред ВКС – 1195,16 лв./

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение РЕШИ:ОТМЕНЯ въззивно решение № 168 от 07.07.2020 г. по гр. д.№ 115/2020 г. на Окръжен съд-Ловеч и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Т. П. А. ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [община], [улица], П. К. И. ЕГН-[ЕГН], П. И. И. ЕГН-[ЕГН], М. И. К. ЕГН-[ЕГН], последните трима със съдебен адрес [населено място], [улица], /адвокат С. К. Х./ и Ц. А. И. ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [община], [улица], вх..., ет..., ап..., че ищците Ц. П. Р. ЕГН-[ЕГН], И. С. Р. ЕГН-[ЕГН], В. С. Р. ЕГН-[ЕГН] и А. С. И. ЕГН-[ЕГН] са собственици на основание придобивна давност, изтекла в периода 09.05.2005 г. – 09.05.2015 г. на следните земеделски имота:

ЛОЗЕ от 0,512 дка, четвърта категория, в м. „Н.“, съставляващо имот №. .. по картата на землището, при граници /съседи/: имоти №. .., №. .., №. .., №. .. и №. ..;

НИВА от 10,013 дка, четвърта категория, в м. „С. дол“, съставляваща имот №. .. по плана за земеразделяне, при граници/съседи/: имоти №. .., №. .. и №. ..;

НИВА от 14,900 дка, трета категория, в м. „Л.“, съставляваща имот №. .. по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имоти №. ..,, №. .., №. .., №. .., №. .. и №. ...

Осъжда Т. П. А. ЕГН-[ЕГН], от [населено място], [община], [улица], П. К. И. ЕГН-[ЕГН], П. И. И. ЕГН-[ЕГН], М. И. К. ЕГН-[ЕГН] и Ц. А. И. ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [община], [улица], вх..., ет..., ап... да платят на Ц. П. Р. ЕГН-[ЕГН], И. С. Р. ЕГН-[ЕГН], В. С. Р. ЕГН-[ЕГН] и А. С. И. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2605,16 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: