Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1682 от 08.12.2020 г. по в. гр. д. № 2600/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1983/26.05.2020 г. по гр. д. № 6383/2015 г. на Варненски районен съд, в частта, с която е изнесен на публична продан допуснатият до делба имот – ПИ с идентификатор. ....... по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], район „Приморски“, местност „Т./“В.“, с площ от 1258 кв. м., представляващ имот №.........по предходен КП.

Въззивният съд е приел, че процесният имот е допуснат до делба при квоти 600/1258 ид. части за С. С. В.; 529/1258 ид. части за Н. Н. Г. и 129/1258 ид. части за Н. Д. В..

За да реши, че имотът е неподеляем и следва да се изнесе на публична продан, въззивният съд е преценил данните по делото, че в него има две сгради, които не са предмет на делбата – жилищна сграда с площ от 79 кв. м., която отстои на 6,85 м. от западната граница и на 9 метра от северната граница – дъно на парцела, както и гараж с площ от 22 кв. м., разположен централната част на имота. Според заключението на вещото лице имотът не може да се раздели на два самостоятелни дяла, при условие един от дяловете да е незастроен със сгради, а тъкмо това условие са поставили съделителите С. В. и Н. В., за да се съгласят да получат общ дял. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.201, ал.2 ЗУТ, която предвижда, че УПИ са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или разрешени строежи и без да се създават УПИ с лице и повърхност под минимално установените със закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Прието е за неотносимо към спора по делото искането на съделителя Н. Г. да се допусне експертиза със задача дали може да се образува дял от имота, в който да попада само гаражът, за да може този дял да се възложи на останалите двама съделители, тъй като такова съгласие за получаване на общ дял, в който попада чужда сграда, не е давано от тези съделители. Дадено е и становище по чл.201 ЗУТ от главния архитект на Район „Приморски“ на [община] за неподеляемост на парцела на две части, при условие едната да е незастроена.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. Н. Г..

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като отказал да уважи двете му доказателствени искания: да се изиска становище от главния архитект за поделяемост на УПИ, в което да се посочи налице ли е възможност за делба, ако постройката гараж попадне в общ дял на двама от съделителите С. и Н., както и да посочи отстоянията в този случай, както и да се допусне техническа експертиза с посочена конкретна задача. По този начин съдът попречил на жалбоподателя да установи твърдението си, че процесният УПИ може да бъде разделен на два реални дяла – един за него и един за другите двама съделители, за което те изразили съгласие в съдебно заседание на 09.03.2020 г.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Когато в поземления имот са налице постройки, собственост на единия от съделителите, следва ли поземленият имот да се изнесе на публична продан, или същият представлява обслужваща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.

По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.1, б.“д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г. и решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г. на ВКС, II-г. о.

2. Дължи ли съдът да формира мотиви по възраженията във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях отделно и да заяви защо ги приема за основателни или не.

По този въпрос въззивното решение противоречало на решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 127 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 1881/2018 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 170 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 3957/2017 г. на ВКС, III-то г. о.; определение № 559 от 09.10.2019 г. по т. д. № 3217/2018 г. на ВКС, II-ро ТО; решение № 249 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на ВКС, IV-то г. о. и решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, I-во ТО.

3. Следва ли в становището на главния архитект по чл.201 ЗУТ да се посочат обстоятелствата по ал.2 – за съществуващото положение на сградите и да се посочи тяхното отстояние една от друга, от проектните граници на разделяне на един имот за обособяването му в самостоятелни дялове, както и следва ли да се посочат лицето и повърхността на проектните дялове за разделение на поземления имот, за да се приеме, че делбеният имот е неподеляем, без изградените в него сгради да попаднат в един от двата дяла и без да е налице индивидуализиране на всеки един от двата дяла в становището.

По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г. на ВКС, II-ро г. о., евентуално – въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 4. Необходимо ли е в производство за делба на поземлен имот, в който са построени сгради, които не са предмет на делбата, да се установи необходимата площ за достъп до тези сгради, в светлината на чл.64 ЗС.

Ответниците Н. Н. Г. и Н. Д. В. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В т.1, б.“д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г. е разгледан въпросът за недопустимостта на делба на съсобствен парцел, когато в него има хоризонтална или вертикална етажна собственост, т. е. когато отделни сгради при хоризонталната ЕС или отделни етажи при вертикалната ЕС, са индивидуална собственост на различните съсобственици на дворното място. Прието е, че в този случай земята има характеристиката на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и нейната делба е недопустима, съгласно чл.38, ал.3 ЗС. Изключение от това правило е дадено в посоченото решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г. на ВКС, II-г. о., което се позовава на практиката на ВКС, според която в този случай делбата е допустима само ако е възможно от съсобствения урегулиран поземлен имот да се обособят толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците на мястото, като всеки съсобственик получи УПИ, в който се намира собствената му сграда.

Разгледаните въпроси са относими към първата фаза на делбата, а настоящото дело се намира във втората. Отделно от това настоящият случай не попада нито в общото правило на т.1, б.“д“ и „е“ на ППВС № 2/1982 г., нито в изключението, разгледано в решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г. на ВКС, II-г. о. По настоящото дело земята не е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, затова не се прилага забраната за делба по чл.38, ал.3 ЗС. Земята би била обща част само ако всеки от съсобствениците на парцела притежаваше в него индивидуална собственост върху отделна сграда или етаж от сграда. Това условие в случая не е налице, затова делбата на земята е допустима на основание чл.34, ал.1 ЗС. По изложените съображения не е налице противоречие между въззивното решение и посочената практика на ВС и ВКС, което да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Въпрос № 2 е свързан с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е допуснал исканата експертиза и становище по чл.201 ЗУТ и съответно – че не е дал възможност на въззивника да докаже тезата се за поделяемост на мястото на два урегулирани поземлени имота, като застроеният с жилищна сграда се постави в негов дял, а застроеният с гараж – на другите двама съделители.

Съдът не е действал в противоречие с посочената практика на ВКС, тъй като е формирал мотиви в съответствие с данните по делото и възраженията на страните. За настоящото дело е от значение не само това дали процесният урегулиран поземлен имот може да се раздели на две УПИ-та, а дали при наличието на трима съделители делбата може да се извърши по реда на чл.353 ГПК, без съгласие на двама от съделителите да получат в общ дял едно от тези УПИ-та. Съдът е изложил съображения по този въпрос, като се е позовал на липсата на съгласие на ищците да получат общ дял, ако в него попадне някоя от сградите /гаражът/, която е извън предмета на делбата. По този начин съдът е действал в пълно съответствие с практиката на ВКС, която приема, че делбата може да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК само ако броят на делбените имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, а когато това условие не е налице – прилагането на чл.353 ГПК е допустимо, ако делбата се извършва по колена или ако има съгласие за получаване на общ дял от някои от съделителите - решение № 100 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6463/2014 г., I г. о., решение № 42 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2018 г., I г. о. Съгласие за получаване на общ дял, ако в него попада гараж, който не е предмет на делбата, в случая няма.

Въпрос № 3 не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Въпросът за поделяемостта на един застроен урегулиран поземлен имот на две УПИ-та с оглед законовите изисквания за минимална площ и лице и спазване на законовите отстояния на съществуващите сгради от новата регулационна линия в случая е второстепенен и би възникнал само при наличието на съгласие на двама от съделителите да получат в общ дял едно от тези бъдещи УПИ-та. Такова безусловно съгласие в случая няма, съответно – съдът не държи изясняване на въпроса дали процесния урегулиран имот може да се раздели технически на две УПИ-та. В случая становището на главния архитект по чл.201 ЗУТ гласи, че процесният поземлен имот не е възможно да бъде поделен, като се образува общ дял за С. В. и Н. В., без изградените в имота сгради да попаднат в техния дял. Същото е становището и на вещото лице по приетата по делото експертиза. Решаващо по делото е липсата на безусловно съгласие на двама от съделителите да получат общ дял, както и техническата невъзможност да се обособи самостоятелен незастроен дял. Затова е без значение обстоятелството, че главният архитект не е дал становище за подялба на процесния поземлен имот на две части с точно посочване на разделителната регулационна линия и отстоянието на съществуващите сгради спрямо тази линия. След като делбата не може да се извърши по реда на чл.353 ГПК /броят на възможните делбени имоти евентуално би бил два, а съделителите са трима/, не е от значение какви са техническите изисквания за поделяне на имота на два дяла.

Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по четвъртия въпрос. Няма колебание в практиката на ВКС, че в делбеното производство не могат да се разрешават спорове по чл.64 ЗС, които ще възникнат едва след извършване на делбата. В конкретния случай едва след реализиране на публичната продан на дворното място може да се постави въпроса за прилагането на чл.64 ЗС. Преди публичната продан жалбоподателят, като съсобственик на дворното място, има право да го ползва в неговата цялост съобразно квотата си в съсобствеността. Ограничението по чл.64 ЗС – да ползва земята само дотолкова, доколкото е необходимо да ползва постройките, ще възникне за него само ако при публичната продан другите съделители или трето лице придобият собствеността върху дворното място.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1682 от 08.12.2020 г. по в. гр. д. № 2600/2020 г. на Варненския окръжен

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: