Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Е. К. Б.-П., чрез пълномощника й адв. Б. Г. срещу решение от 24.04.2020 г. по в. гр. д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено частично решение от 23.07.2018 г. по гр. д. № 47252/2017 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което предявения от касаторката срещу М. У-София иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването отм. е отхвърлен за сумата от 1 440 лв., т. е. за разликата над 11 600 лв. до пълния предявен размер от 13 400 лв., претендирана като възнаграждение за извършена по време на обучението й за придобиване на специалност през периода м.06.2014 г. – м. 12.2015 г. лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и срещу решение от 22.10.2020 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молба на касаторката с правно основание чл.247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.04.2020 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу съдебни актове, които подлежат на касационно обжалване.

Касаторът поддържа, че решението от 24.042020 г. е очевидно неправилно, тъй като единствената причина за частично отхвърляне на иска е допусната от съда аритметическа грешка при изчисление на размера на дължимото възнаграждение за претендирания период и съответно иска допускането му до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По отношение на решението, постановено по реда на чл.247 ГПК се поддържа наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с решение № 164/24.04.2015 г. по гр. д. № 5934/2014 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 38/1.02.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г. на I г. о. на ВКС по въпроса, обусловил решаващия извод на съда, а именно: Може ли всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението, да съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, включително грешките в пресмятането.

Ответната страна не е депозирала отговори на касационните жалби.

За да отмени частично решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска за сумата от 1 440 лв., въззивният съд е приел, че за процесния период от м. юни 2014 г. до м. декември 2015 г. съгласно ПМС №249/31.10.2013 г. и ПМС №419/17.12.2014 г., минималната работна заплата за страната е определена на 340 лв. месечно за 2014 г. и съответно на 360 лв. месечно – за 2015 г. При това положение и при съобразяване на чл.24, ал.4 от Наредба № 34/29.12.2006 г., според която размерът на възнаграждението не може да бъде по-малък от две минимални работни заплати, е приел, че дължимото на ищцата месечно възнаграждение за 2014 г. е 680 лв., а за 2015 г. - в размер на 720 лв., но при изчисление на сбора /7 мес. х 680 лв. + 12 м. х 720 лв./ е допуснал грешка, като вместо 13 400 лв. е посочил, че сборът от двете суми / 4 760 лв. + 8 640 лв./ е равен на 11 060 лв., т. е. касае се за аритметическа грешка, която е пряко установима от мотивите на обжалвания съдебен акт.

С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че следва да допусне касационно обжалване на решението от 29.04.2020 г. на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, а на допълнителното решение по чл.247 ГПК - на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка, и според която когато грешката е аритметическа, а не в правните изводи на съда, тя следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.

За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 28,80 лв. на основание чл.18, ал.3 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2706/29.04.2020 г. по в. гр. д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд и на решение № 260716/22.10.2020 г. по в. гр. д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд по касационни жалби с вх. № 61859/30.06.2020 г. и с вх. № 291069/23.11.2020 г., подадени от Е. К. Б.-П., чрез пълномощника й адв. Б. Г..

УКАЗВА на касатора Е. К. Б.-П., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 28,80 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: