Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. и М. С. М., чрез пълномощника им адв. Е. М. против решение № 260552/17.09.2020 г., постановено по в. гр. д. № 913/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което след отмяна на решение № 2 от 03.01.2020 г. по гр. д. № 1191/2019 г. на Районен съд Провадия, е отхвърлен предявения от С. М. С. /заместен в хода на производството от наследниците си по закон Д. С. М. и М. С. М./ против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 6 026,52 лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/06.08.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 21.11.2013 г. до 30.05.2019 г. за обект, находящ се в [населено място], общ. В., обл.В. с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/При липса на нормативно установен ред за установяване на неправилното измерване или неизмерването на енергия, доставчикът и операторът на съответната мрежа могат ли да преодолеят празнотата като се „върнат“ към прилагане на процедурата в общите си условия, действали до 2012 г., дори тази процедура все още да съществува; 2/ Към момента на приемането и обнародването, съществувала ли е законова делегация за издаването на Правила за измерване и корекция на ел. енергия, която да предвижда реда и начина на преизчисляване на количеството ел. енергия; 3/ Съществува ли потестативно право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане на промените на чл.98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на сега действащите ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г./, при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 и 4/ Следва ли лицензиантът в сферата на енергетиката, изискващ корекционната сума от потребителя, да докаже виновно поведение на същия, при доказано неточно отчитане на електромера му и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, направени със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на сега действащите ПИКЕЕ, тъй като обективната отговорност не може да се уреди с подзаконов нормативен акт и се извежда по тълкувателен път. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси и те са обусловили решаващата му воля, като последните са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. иска се допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК. На следващо място касаторите поддържат, че въззивното решение противоречи на константната съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, която според тях представлява задължителна съдебна практика, относно действителността на корекционната процедура, като способ за едностранно начисляване на определена сума за ел. енергия от доставчика в тежест на потребителя въз основа на констативен протокол, но в изложението не са формулирани правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената в жалбата и изложението практика на ВКС. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на решението.

Насрещната страна - „Електроразпределение Север“ АД, чрез пълномощника си адв. М., в отговора на жалбата заявява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.

За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 6 026,52 лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/06.08.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 21.11.2013 г. до 30.05.2019 за обект, находящ се в [населено място], обл.В., въззивният съд е приел, че по силата на законовата делегация на чл.83, ал.2 вр. чл. 83, ал.1, т.4-6 вр. чл. 21, т.3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на извършване на проверката на процесното СТИ, ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г./, в които е регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на тези правила, както и да извършва технически проверки на място на СТИ. Прието е, че в конкретния случай извършената от ответното дружество едностранна корекция се основава на разпоредбите на чл.49 и чл.55 от новите ПИКЕЕ, които предвиждат, че в случаите, в които се установи, че са налице неизмерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно ал.3 и 4 на чл.49 при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на констативния протокол, последният се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е негов служител, като в тези случаи, в седмодневен срок от съставянето на констативния протокол операторът го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. В конкретния случай, съдът е приел за установено следното от фактическа страна: процесният констативен протокол от 30.05.2019 г. е съставен в отсъствие на собственика на партидата, но в присъствието на конкретно посочен свидетел; изготвената метрологична експертиза от БИМ е потвърдила констатациите, отразени в констативен протокол № 1450/25.07.2019 г.; процесното СТИ е монтирано на обекта на потребление на 20.11.2013 г., съгласно представения протокол за монтаж; преизчисляването е извършено след остойностяване на измерените количества ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ за периода от деня, следващ датата на монтажа до датата на проверката. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че за крайния снабдител/ доставчикът/ на електроенергия е възникнало основание за извършване на корекция на количеството доставена ел. енергия, съответно на сметката на ищеца съгласно действащите и приложими ПИКЕЕ. Посочил е, че правото за извършване на тази корекция не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя-ищец, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Въззивният съд е кредитирал заключението на СТЕ, според което при монтажа на СТИ на 20.11.2013 г., същото е било с нулеви показания по основните видими на дисплея регистри /дневна и нощна тарифни зони/, от което следва извод, че СТИ е било ново, неупотребявано и не е било включвано към електрическата мрежа, т. е. че технически не е възможно показанията в регистри 1.8.3 и 1.8.0 на електромера да са различни от нулеви към датата на първоначалния монтаж, поради което натрупаното количество в регистър 1.8.3 към датата на проверката се явява потребено от абоната, но поради отчитането му в невизуализиран регистър, не е било заплатено от него. При така изложените съображения, въззивният съд е достигнал до извод, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост на начислената в резултат на корекцията стойност на потребена ел. енергия, е неоснователен.

Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:

Както бе посочено и по-горе, касаторите не са формулирали въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, което обстоятелство е достатъчно да основание за недопускане на касационно обжалване.

Касаторите са формулирали четири въпроса, поддържайки, че по отношение на тях е налице допълнителния селективен критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. При изложените от въззивния съд мотиви за неоснователност на отрицателния установителен иск, първите три въпроса нямат характер на правни въпроси от значение за изхода по делото по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изобщо не са разглеждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи. Липсата на общата предпоставка само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание.

Последният въпрос отговаря на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, но по него не е осъществено допълнителното такова, посочено в изложението – да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с обосновка, че отговорът на въпроса ще допринесе за разкриване точния смисъл на нормите на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ /изм. ДВ, бр.54/2012 г./ и на ПИКЕЕ и правилното им тълкуване и прилагане, както и за изменение на създадената, поради неточно тълкуване, неправилна практика.

По повдигнатия въпрос е налице постоянна и непротиворечива практика на ВКС /решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II т. о., решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III г. о. и цитирани в тях решения на ВКС/, според която във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на доставчика да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Изрично в решенията е посочено, че при наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл.290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел. енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период. Именно тази практика е посочена и в касационната жалба на касаторите, без да се отчита факта, че тя е създадена преди измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и преди влизане на ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. След измененията на ЗЕ и влизането в сила на ПИКЕЕ, практиката на ВКС е еднозначна по въпроса, че крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметка му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 ЗЕ, и след влизане в сила на ПИКЕЕ. Въззивното решение е съобразено и с актуалната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о., решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III г. о, решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на IV г. о., решение № 170/06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на IV г. о., решение № 58/30.03.2021 г. по гр. д. № 2859/2020 г. на IV г. о. и други, в която се приема, че при софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставеното количество ел. енергия, за доставчика възниква вземане за разликата между измереното и реално доставеното количество енергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. или след отмяната им с решения на ВАС, обн. в ДВ/ задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика, т. е. приложима е разпоредбата на чл.183 ЗЗД, тъй като при софтуерното въздействие върху СТИ е налице реално потребено количество енергия, което обаче е отчетено неправилно, тъй като част от него е отразено в невизуализиран на дисплея регистър. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел. енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му енергия, която не е била заплатена, т. е. неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях. Точно така е приел и въззивния съд, като е определил основанието и размера на дължимото от ищеца - битов потребител по смисъла на §1, т.2а ДР на ЗЕ към ответника - доставчик на ел. енергия в обекта според действащите към датата на съставянето на констативния протокол ПИКЕЕ, приети от КЕВР с решение по т.1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 и чл.83, ал.2 вр. чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и обн. ДВ. бр.35 от 30.04.2019 г.

Така създадената трайна и непротиворечива практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, не се налага да бъде изменяна или да бъде създадена нова по тълкуването и прилагането на посочените по-горе правни норми, поради което не е налице сочения допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Накрая, неоснователно се поддържа, че решението е очевидно неправилно. Изложените от касатора съображения са за порок на въззивното решение – неправилност на изводите на съда относно възможността на доставчика да извършва корекция на сметката, е обхванат от хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, но хипотезата на чл.280, ал.2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл.281, т.3 ГПК. В конкретния случай не се установяват хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилност на решението - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора на касаторите не следва да се присъждат поисканите разноски по делото. На ответника по касационната жалба, следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, които са в размер на 1 512,00 лв. с вкл.ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260552/17.09.2020 г., постановено по в. гр. д. № 913/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] М. С. М., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], вх.В, ет.3, ап.48 да заплатят на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 512,00 лв.-разноски за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: