Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 2090 от 22.04.2020 г. на М. П. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 409 от 27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 525/2018 г. на Софийския окръжен съд.

С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 106 от 11.05.2018г., постановено по гр. д.№ 340/2017г. на Ботевградския районен съд, и вместо него е признал за установено по отношение на молителката, че Г. М. М., Д. Г. З. и Г. Г. З. са собственици /първият ищец на 1/2 ид. част, останалите двама на по 1/6 ид. част/ по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и същата е осъдена да им предаде владението върху имота на основание чл.108 ЗС, като е отхвърлил претенциите по чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС за заплащане на сумата 30 000 лв., представляваща стойността на направени подобрения в имота и за задържането му до заплащане на подобренията. С определение № 25 от 22.01.2020 г. по гр. д. № 3198/2019 г. на Върховния касационен съд, I г. о., решението не е допуснато до касационно обжалване.

Молителката се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като излага твърдения, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването му, както и че е налице висяща прокурорска преписка, свързана с истинността/автентичността на приложеното по делото пълномощно на адвоката, представлявал ищците, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение.

Ответниците по молбата Г. М. М., Д. Г. З. и Г. Г. З., последният чрез назначения му особен представител адв. А. А., считат същата за неоснователна.

Третото лице - помагач на молителката П. Т. П. взема становище за основателност на молбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение и уважи исковете по чл. 108 ЗС, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че общият наследодател на ищците Г. М. П. е починал 1963 г. и е оставил за свои наследници по закон децата си М. Г. М. и Р. Г. М., както и съпругата си Д. Р. П., която е починала през 1983 г. и оставила за наследници горепосочените лица. Ищците Д. Г. З. и Г. Г. З. са наследници на Р. Г. М., починала през 2005 г. Неин наследник е и синът И. Г. З., който не е участвал като страна по делото. Ищецът Г. М. М. е наследник на М. Г. М., починал през 1995 г., който е оставил като свой наследник и сина си П. М. М., починал през 2005 г. и оставил за наследник своя брат Г. М. М.. С решение № 55Р от 19.11.1996 г. на Поземлена комисия – Ботевград на наследниците на Г. М. П. е възстановена собствеността върху нива в м. „З.“, [населено място], с площ от 1,622 кв. м., съставляваща имот № * по картата на землището, който имот по одобрената през 2011г. кадастралната карта на [населено място] съставлява поземлен имот с идентификатор ***. Ищците са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост за процесния имот /№ 59/1997г./ на основание наследяване на Г. М. П. и реституция по ЗСПЗЗ. С констативен нотариален акт № 24 от 15.02.2016 г., издаден по обстоятелствена проверка, третото лице-помагач П. Т. П. е признат за собственик на процесния имот по давност, а с нотариален акт № 25 от 15.02.2016 г. е продал имота на ответницата М. П. К..

От правна страна съдът е приел, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим и основателен, респ. че ищците са доказали осъществяването на юридическите факти, пораждащи правото им на собственост: наследяване на двете деца на Г. М. П. и приключило с позитивно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ административно производство по възстановяване на собствеността. Прието е, че ответницата е противопоставила свое право на собственост върху имота, основано на възникнало след възстановяване на имота в полза на ищците придобивно основание, различно от реституция по ЗСПЗЗ, поради което няма право да оспорва материалната незаконосъобразност на решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ с доводи, че имотът не е подлежал на възстановяване на наследниците на Г. М. П., тъй като наследодателят не е бил негов собственик. Изложени са съображения, че дяловете на ищците в придобитото по реституция и наследство право на собственост съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗН са: 1/2 ид. ч. за Г. М. М. и по 1/6 ид. ч. за Д. Г. З. и за Г. Г. З., доколкото не е установено след възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ друг да е придобил правата им по някой от способите по чл. 77 ЗС. Посочено е, че сключеният договор за покупко-продажба на имота не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като продавачът не е бил негов собственик по давност – по делото не е доказано да го е владял десет години преди продажбата, респ. че доказателствената сила на издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка е оборена. Прието е, че осъществяваната от ответницата фактическа власт върху имота е без основание и че направеното от нея възражение по чл. 72 ЗС е неоснователно.

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на висящността на делото, а втората - на новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени по време висящността на спора, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т. е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение молителката счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, но всъщност такива обстоятелства не се сочат, а е налице позоваване на втората хипотеза на чл.303, ал.1 т.1 ГПК – новосъздадени документи относно направени по делото твърдения за липсата на идентичност на процесния имот и възстановения на ищците с решение № 55Р/19.11.1996 г. на Поземлена комисия – Б. имот; относно компетентността на поземлената комисия, както и притежаваните от ищците идеални части от имота.

Представените с молбата за отмяна писмени доказателства – писмо № АО-13/03.02.2020г. от Дирекция „Поземлени отношения и комасации“ при Министерство на земеделието, храните и горите, извадка от КВС, както и партиди и паспорти на имоти, са били предоставени на молителката въз основа на депозирани от нейна страна писма до съответните институции. Не са представени доказателства, от които да се установява, че представените документи са били изискани и по време на висящността на спора, но по независещи от страната причини, същите не са били представени, нито са ангажирани други доказателства, които да установяват невъзможността за снабдяването пред първоинстанционния или пред въззивния съд. В хода на процеса страната е следвало да положи дължимата грижа за снабдяване с доказателства, от които според нея се установява липсата на идентичност на процесния имот и реституирания на ищците имот. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство за отстраняване на пропуск на страната, резултат на собственото бездействие, във връзка със събиране на доказателства по делото. Ето защо, дори относно тези доказателства да се приеме, че е била налице непълнота на фактическия и доказателствен материал при постановяване на решението по спора, то това се е дължало на пропуск на страната-молител, поради небрежност при водене на процеса, което изключва наличието на основание за отмяна в хипотезата на чл. 303 ал. 1, т. 1 ГПК. Не би могло да се приеме като обективна причина за непредставянето на писмените доказателства отказът на първоинстанционния съд да допускане назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза за изясняване на спора относно идентичността на имота, което искане е направено не от молителката, а от пълномощника на ищците в първоинстанционното производство. Процесуалните действия на съда относно събирането на доказателствата по делото не подлежат на проверка в настоящото производство, а единствено по реда на инстанционния контрол. Освен това тези писмени доказателства с нищо не биха променили констатациите на съда относно идентичността на реституирания и процесния имот.

Горните изводи се отнасят и за представеното с молбата писмо № АО-13/23.01.2020г. от Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ при Министерство на земеделието, храните и горите, касаещо компетентността на Поземлената комисия. Същото е в отговор на молба на молителката и по делото липсват доказателства да е съществувала обективна невъзможност тя да се снабди с него в хода на процеса. Ето защо и това доказателство не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Третото основание, на което се иска отмяна на решението, е свързано с твърдяното в процеса обстоятелство относно притежаваните идеални части от имота на всеки един от ищците. Във връзка с него с молбата за отмяна не са представени никакви доказателства, а в хода на настоящото производство е представено ново удостоверение за наследници на общия наследодател на ищците, с което доказателство молителката също е могла да се снабди и да го представи и по време на висящността на спора. В допълнение следва да се отбележи, че дори съдът неправилно да е установил притежаваните от всеки един от ищците права върху имота, това обстоятелство не би имало значение за осъдителната част на решението по ревандикационния иск, тъй като всеки съсобственик, независимо от притежаваната от него идеална част от вещта, може да ревандикира цялата вещ от всяко трето лице, което я владее или държи без основание.

В молбата е посочено и наличие на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение - поддържа се, че има висяща прокурорска преписка с № 747/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Ботевград, свързана с истинността /автентичността/ на приложеното по делото пълномощно, с което е упълномощен адв. Я. В. да представлява ищците. Съобразявайки данните по делото, настоящият състав намира, че това основание не е налице, тъй като основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, към което това обстоятелство би имало отношение, изисква неистинността на документа да е установена по надлежния ред - или с влязла в сила присъда, или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито в случая не са представени. В допълнение следва да се посочи, че дори да бе установена неавтентичност на пълномощното, правото да иска отмяна на влязлото в сила решение принадлежи единствено на страната, която не е била надлежно представлявана в хода на процеса.

С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския окръжен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да заплати на ответниците Г. М. М. и Д. Г. З. по 500 лв. разноски за адвокатски възнаграждения.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

РЕШИ:

О с т а в я без уважение молбата на М. П. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 409 от 27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 525/2018 г. на Софийския окръжен съд.

О с ъ ж д а М. П. К. да заплати на Г. М. М. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски.

О с ъ ж д а М. П. К. да заплати на Д. Г. З. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: