О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60263

С.,09.06.2021 год.

В. К. С – Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. Е

Членове: Б. Й

Е. С

като изслуша докладваното от съдията Е.С ч. т.д. №1135/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Р. И. и Н. С. И. срещу определение №201 от 21.01.2021г., постановено по в. ч.гр. д.№106/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение №261263/30.09.2020г. по гр. д.№9546/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция, с което е прогласена липсата на компетентност на българския съд да разгледа предявения иск от А. и Н. И. против Towarzystwo Ubezpieczen Wzajemnych TUW – [населено място], Р. П, и с което е прекратено производството по делото, е неправилно поради противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон, регулиращ международната компетентност на българския съд чрез стълкновителната норма на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, апелативният съд е приел, че местоживеенето на ищците по смисъла на чл.48, ал.7 КМЧП е тяхното обичайно местопребиваване. Според касаторите приравняването на обичайното местопребиваване с понятието „местоживеене“ е в противоречие с правото на ЕС и практиката на СЕС при приложението на Р. Б Іа. Излагат се доводи, че в Регламента местоживеенето не е ограничено до една единствена държава-членка, което в случая и с оглед наличието на настоящ адрес на ищците в България, обуславя компетентност на българския съд да разгледа...