Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр. София, 09.06.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря И. Р и участието на прокурор П. М като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 269/21 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подс. И. А. С. срещу решение № 4/01.02.2020 г. по ВНОХД № 203/2020 г. на апелативен съд – В. Т.

С жалбата на защитника се релевират трите касационни основания. Според него нарушението на материалния закон се е изразило в неправилно осъждане на подсъдимия поради наличие на невменяемост, както и в неопределяне на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

По отношение на нарушението на процесуалния закон счита, че Великотърновският апелативен съд безмотивно не се е съгласил със заключението на вещите лица от тройната съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, която давала заключение, че състоянието на подсъдимия изключва неговата вменяемост и е назначил „нова“ експертиза, която е поставил в основата на своя съдебен акт. Неправилно, производството по делото не било спряно на основание чл. 334, т. 5 вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. Ограничено било участието на майката на подс. С. като негов настойник и защитник в наказателното производство.

Относно доводът за явна несправедливост на наказанието излага аргументи за необходимост...