Производството е по реда на чл.274,ал.2, предложение първо ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез управителя И. М. срещу определението от 15.08.2012год. по въззивно търговско дело № 216/2012г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

С това определение Великотърновския АС е допуснал, на основание чл.389 ГПК по подадената пред него молба, обезпечение на иск по чл.125,ал.3 ТЗ, предявен от Д. П. И. срещу [фирма], чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на ответното дружество в посочените банки до размер на сумата 477 344.60лв. Приел е, че молбата за това допълнително обезпечение е основателна, тъй като наложената вече обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответника, обезпечава само частично, до размер на 140 706.60лв., признатото с невлязлото в сила решение на окръжен съд вземане на ищцата към ответното дружество за стойността на дружествения дял на нейния наследодател.

С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение и отхвърляне на молбата за допускане на допълнителни обезпечителни мерки - запор върху вземания в търговски банки. Касаторът поддържа, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като предявеният иск е обезпечен с наложени възбрани върху недвижими имоти и целта за обезпечаване на иска е постигната. Излага съображения, че няма влязло в сила решение, с което дружеството е осъдено да заплати на ищцата стойността на дружествения дял на наследодателя й. Посочва, че запорът върху банковите сметки води до невъзможност дружеството да извършва търговска дейност и да извършва разплащания.

От насрещната страна Д. И. е постъпило възражение срещу основателността на частната жалба.

Частната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.275 ГПК.

Разгледана по съществото, е неоснователна.

Производството пред Великотърновския АС, образувано по жалби и на двете страни срещу решението на Великотърновския ОС, с което искът е уважен за сумата 618 049лв. е отхвърлен за разликата до 750 000лв. Ищцата е обжалвала решението в частта за отхвърлянето на иска за главницата за сумата 81 951лв., а ответникът - в частта за уважаването на иска.

В предходно производство по чл.390 ГПК искът на ищцата е обезпечен чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството, като обезпечената сума, предвид на постановено в производство по чл.402 ГПК определение, е до размер на 750 000лв.-цената на предявения иск.

В хода на въззивното производство ищцата е поискала допускане на нова обезпечителна мярка запор върху вземанията на ответника. Посочила е, че искът й е уважен от окръжния съд за сумата 618 049лв., а стойността на възбранените имоти, които обезпечават това вземане, е 140 706.60лв. /обстоятелство, безспорно установено по делото чрез заключението на икономическа експертиза/. Изложила е съображения, че вземането за сумата 477 344.40лв. /разликата между 618 049лв. и 140 706.60лв./ се явява необезпечено.

След излагане на подробни мотиви за наличието на предпоставките за допускане на обезпечението и налагането и на допълнителната обезпечителна мярка, която да осигури възможността за изпълнение и на необезпечаната част от претендираното вземане, Великотърновския АС е допуснал налагането на запор до размер на сумата 477 344.40лв.

По делото е постановено и въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното за уважаването на иска.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че не е налице обезпечителна нужда и интерес от налагането на допълнителната обезпечителна мярка-запор. По делото са налице безспорни доказателства за цената на имотите, предмет на предходната обезпечителна мярка-възбрана. Видно е, че наложената възбрана може да обезпечи търсеното вземане само частично. Обезпечителната нужда е обусловена и от това, че в полза на заложен кредитор е вписан особен залог на цялото търговско предприятие на ответника - обстоятелство, релевирано в молбата за налагане на допълнителните обезпечителни мерки и отчетено в мотивите на атакуваното определение. Поради това, налице е обезпечителен интерес, който не е гарантиран чрез наложената възбрана. Поисканата обезпечителна мярка е допустима и адекватна на обезпечителната нужда.

Жалбоподателят счита, че наложената обезпечителна мярка запор по сметки във всички банки ще доведе до спирането на търговската му дейност. Разпоредбата на чл.398 ГПК предвижда възможността и урежда предпоставките замяна на един вид обезпечение с друго, т. е наложеният запор може да бъде заменен по негово искане с друга мярка.

Мотивиран от горното, ВКС, ТК, Първо търговско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определението от 15.08.2012год. по въззивно търговско дело № 216/2012г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

Настоящото определение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.