Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар С. Т. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаМ. А. по адм. дело № 6051/2021 Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. и П. Х. срещу Решение № 157/22.03.2021 г. на Административен съд – Плевен по адм. дело № 955/2020 г., с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № РД-11-64/15.10.2020 г. на кмета на община Червен бряг, нареждаща на съсобствениците на поземлен имот с идентификатор 80501.174.4 (между които и касаторите) в местността Гърбовица, землището на гр. Червен бряг, да осигурят свободен достъп до имота за периода от влизане в сила на заповедта до 05.11.2021 г. за извършване на укрепителни строителни и монтажни работи за две свлачища в кв. Бунджовица, както и всякакви други дейности, предвидени за изпълнение в имота съгласно предвижданията на подробния устройствен план на града, одобрения работен проект и Разрешение за строеж № 32/27.05.2020 г.

Кметът на община Червен бряг е на становище за неоснователност на жалбата, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна.

Решаващите изводи на първоинстанционния съд относно законосъобразността на заповедта са неправилни от материалноправна страна – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. а. Нормата на чл. 194 ЗУТ урежда административен ред за осигуряване на достъп до недвижими имоти от техните собственици за извършване на изброените в текста разрешени или предписани дейности във връзка с устройството на територията – ал. 1, и дейности и мероприятия при бедствия, аварии, укрепителни и др. работи – ал. 2. И в двете хипотези източник на задължението на собствениците е конститутивен административен акт – заповед на кмета на общината или на началника на ДНСК.

б. Целта на мярката е да обезпечи достъп до „чужд имот“, т. е. имот на трето лице, с който ползващият се от разрешената или необходима дейност, респ. администрацията, натоварена с осъществяването на съответните функции, по принцип не разполага. С други думи, ограничението в ползването на имота се налага чрез упражняването на правомощие на административен орган, а не произтича от съгласието на самия титуляр на правото.

в. Затова редът за достъп, освен административен, може да се определи и като субсидиарен. Той е приложим, доколкото достъпа до имота не е правомерно възможен на договорно или друго правно основание – тогава административната намеса би била ненужна.

2. В случая общината е носител на възмездно срочно вещно право на строеж върху ПИ 80501.174.4, което й е учредено от касаторите с договори от 29.07.2019 г. Предметът им е именно изграждане на съоръжения по проект за укрепване на свлачищата, индивидуализирани и в заповедта.

Ограниченото вещно право, отстъпено в полза на общината, е сложно субективно право, чието съдържание включва и правомощието ползване. То дава възможност за осъществяване на въздействие върху имота, изразяващо се в изпълнението на строително-монтажни дейности по упражняване на правото на строеж. Следователно, на общината е предоставен достъп до ПИ по силата на договорите, а издаването на последваща заповед, нареждаща осигуряването му за реализирането на същите дейности, не е било необходимо. При това положение, невъзприето от първата инстанция, заповедта е подлежала на отмяна като материално незаконосъобразна – чл. 146, т. 4 АПК. Волеизявлението на кмета е опорочено от наличието на отрицателна предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 194, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ.

3. Административният акт противоречи и на целта на закона.

Заповедта дублира вече постигнат правен резултат – обвързване на собствениците със задължението да предоставят достъп до имота, като последица от осъществяването на друг юридически факт. По този начин се създава колизия на основанията за достъп до имота при неясни критерии за разграничение между тях, неопределеност в правоотношенията (граждански и административни) между страните, както и дуализъм в режима на обезщетяване за вредите, причинени от реализирането на правото на строеж – договорите предвиждат отделен ред и условия за оценка на вредите и изплащане на обезщетения в сравнение с уредбата по чл. 194, ал. 4 и 5 вр. чл. 210 ЗУТ.

4. Доводите на касаторите по отношение на липсата в заповедта на надлежни параметри на разпоредения достъп се споделят от настоящата инстанция, а възраженията против правилността на преценката на съда дали е допуснато съществено нарушение по чл. 26, ал. 1 АПК с неуведомяването от административния орган на заинтересованите страни за започване на производството са неоснователни. Установените при касационната проверка основания за незаконосъобразност на заповедта обаче лишават от смисъл обсъждането и на двете касационни основания.

Изложеното мотивира отмяната на съдебния акт и решаването на делото по същество с отмяната на потвърдената заповед – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 157/22.03.2021 г. на Административен съд – Плевен по адм. дело № 955/2020 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-11-64/15.10.2020 г. на кмета на община Червен бряг.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов