Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби:

Първата е на кмета на район „М”ЕАД. Посочено е също така, че ако жалбоподателите бяха уведомени своевременно за започване на процедура по издаване на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и ако им беше даден срок да погасят установените задължения, то би могло да не се стигне до издаване на заповед за прекратяване на наемните правоотношения поради установяване на липса на ликвидни и изискуеми неплатени задължения. Съдът се е позовал и на съдебна практика в този смисъл - Решение № 6581 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2013 г., III о.

Хипотезата на чл. 46, ал. 1, т.1, пр. второ от ЗОС изисква установяването на следните факти, за да бъде надлежно упражнено административното правомощие. Първият е ликвидно и изискуемо към момента на издаване на заповедта вземане в полза на трето лице, предоставящо услуги, свързани с обичайното ползване на жилището (ВиК, електроснабдяване, топлоснабдяване, газоснабядване), или произтича от разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, когато жилището се намира в сграда в режим на етажна собственост, което вземане от своя страна може да бъде насочено и да бъде привлечен към имуществена отговорност собственика на жилището – наемодателя.

Вторият елемент от фактическия състав е времето, през което наемателят е в забава да погаси задължението, а именно повече от три месеца.

Нито ЗОС, нито НРУУРОЖТСО предвиждат задължение административния орган да покани или подсети наемателя да изпълни дългът си, преди да установи гореизложените факти, респ. упражни правомощието си по прекратяване на наемните отношения.

В тази връзка, доводът на съда, че ако е даден срок за погасяване на задълженията от страна на кмета на района, то е могло да не се стигне до издаване на процесната заповед, настоящата инстанция определя като направен без налично...