Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на “К. Д. Н.” АД – гр. Г. чрез юриск. Р. Н. срещу решение № 373/2.07.2009 г., постановено по адм. дело № 253/2009 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № К47-0010/19.01.2009 г. на началника на ТМУ – Свищов, потвърдено с решение № У-К47-0023-И/25.02.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция – гр. Р. за променена митническа стойност на стоката, посочена в ЕАД №07ВG004301Н0013808/20.04.2007 от 33 806,52 лв. на 39 879,31 лв. и са определени мито в размер на 394,74 лв. и ДДС – 1 293,50 лв., ведно със законната лихва върху определените суми. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменитлни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Уточнено е, че е оттеглена част от жалбата относно невключването на разход за застраховка съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. “в” от Закона за митниците ( ЗМ). Съдържа се оплакване, че съдът неправилно бил приел, че непосочването на конкретен размер на определяне на задължението за лихва в разпоредителната част на акта не представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила, като в тази връзка твърди нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК при издаване на индивидуалния административен акт. Необосновано според касатора съдът е формирал извод, че при липсата на писмен договор относно постигнатата между страните договореност относно крайната цена на стоката не може да се приеме, че последващата и появила се пред пред съдебната инстанция втора проформа фактура № ТUR 07/382/20.02.2007 г. страните са променили договорената стойност относно крайната цена на 1 тон полиетилен ниско налягане. Твърди, че договорната стойност е в търговската...