Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Митница – Лом, правоприемник на кято митница е Митница – Видин, последната конституирана по настоящето дело срещу решение № 101/15.07.2009 г., постановено по адм. дело № 114/2009 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което по жалба на „Туристическа информация и регистрация” АД – гр. С. е отменено решение № 31/11.04.2008 г. на началника на Митница – Лом, потвърдено с решение № У-44-05-0071/12.05.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция – гр. Р. за отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ №7715/13.12.2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част касационната жалба преразказва фактите по митническото правоотношение и действията на административния орган при постановяване на индивидуалния административен акт. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на решението на митническия орган за отказ от възстановяване на митни сборове по посоченото постановление. Постъпило е писмено становище от юриск. С. И., в което се съдържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Туристическа информация и регистрация” АД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв.. А. я оспорва, като подробни съображения е развил в представената писмена защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени решение № 31/11.04.2-008 г. на началника на Митница – Лом, потвърдено с решение № У-44-05-0071/12.05.2008 г. на директора на РМД – гр. Р. за отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ №7715/13.12.2006 г., Административен съд – гр. В. е приел, че на основание чл. 214, ал. 2 ЗМ е налице извършено плащане за част от сумата на отпаднало правно основание. За да обоснове този си извод съдът е установил, че получателят на стоката – лек автомобил „Мерцедес” също е извършил плащане и то е станало преди плащането от страна на „ТИР” АД. Съдът е обсъдил правните основания, въз основа на които е възникнало задължението за плащане – за „ТИР” АД чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ, а за получателя на стоката – физическо лице чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ. Направен е извод, че до пълния размер не се дължи възстановяване на митните сборове. Според съда и в двата случая възниква едно и също митническо задължение за стока, подлежаща на облагане и [Фирма 1] и физическото лице-получател на автомобила са солидарно отговорни съгласно чл. 202, ал. 2 ЗМ и затова погасяването на задължението от един от солидарните длъжници в определен размер, погасява задължението и на другия длъжник, но само до този размер. Съдът е установил, че от индивидуалния административен акт на митническия орган не може да се направи категоричен извод относно кои публични вземания се е произнесъл – дали е отхвърлил молбата изцяло за възстановяване или само относно митните сборове, като се има предвид § 1, т. 2 от ДР на ЗМ, според която в посочената дефиниция ДДС не е митен сбор и не би следвало възстановяването да се извършва от митнически орган, а от орган по приходите. Изводът, който е обусловил резултата на обжалваното решение е, че решението на митническия орган е постановено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон и затова е отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно.

Решението е постановено с оглед дадените от ВАС, І отделение указания по адм. дело № 720/2009 г., с което е отменено предходно решение на АС – гр. В.. С решението си ВАС, І отделение е приел, че недобросъвестността не може да се санкционира с двойно плащане на едно и също задължение, както и че неизпълнението на задължението за приключване на режима „транзит” не обосновава приложението на чл. 216, ал. 1 ЗМ. В процесния случай по безспорен начин е установено, че преди да се извърши плащането (03.12.2007 г.) на задълженията по ППСПДВ №7715/13.12.2006 г. от „ТИР” АД, получателят на стоката И. А. П. е заплатил посочените в декларацията по ЕАД митни сборове – мито – 0 лв. и ДДС 666,75 лв. По този начин правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед плащането на част от задълженията, за жалбоподателя (ответник по касационната жалба) като солидарен длъжник е отпаднало основанието отново за плащане на дължимата сума. Настоящият съдебен състав изцяло поддържа изводите на съда и в частта, в която е приел, че отношенията между „ТИР” АД и И. А. П. за разликата ще следва да бъдат уредени по гражданскоправен ред. В тази връзка правилно съдът е разгледал правните основания, въз основа на които е възникнала отговорността за „ТИР” АД и за физическото лице-получател на стоката. По отношение на „ТИР” АД правното основание е чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ - отклоняване от митнически надзор и момента за възникване на вносните митнически задължения са определени по т. 3 на същата правна норма, а по отношение на получателя на стоката – чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ.

Законосъобразен е извода на съда, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗМ ДДС не представлява част от митния сбор, поради което неговото възстановяване не следва да се извършва при наличеето на предпоставките за това от митническия орган, а от орган при НАП, но в същото време правилно съдът е отчел, че митническият орган в процесния случай не е указал на жалбоподателя, че възстановяването на ДДС не може да се извърши от него, нито има данни да е изпратена преписката в тази част на компетентния орган - съответния приходен орган от структурата на НАП.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с указанията, дадени в отменителното решение по адм. дело № 720/2009 г., с което е отменено предходно решение на АС – гр. В.. Предвид на това решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 101/15.07.2009 г., постановено по адм. дело № 114/2009 г. по описа на Административен съд – гр. В. . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а С.А.