Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А., съдебен адрес гр. С., ул. „Н. Р. ” №19, ап. 3

срещу решение №26 от 05.06.2009г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №7624/2008г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен без да отчете, че той не е мотивиран. Наред с това неправилно е приел, че са налице основанията на чл. 42з, ал. 3 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Неправилен е изводът на съда, че заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 59 АПК форма и че допуснато нарушение на чл. 35 АПК е несъществено. Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което отмени оспорваната заповед. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Оспорваното решение е правилно и обосновано. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.

1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд, София град, е отхвърлил жалбата на М. А. срещу заповед №ОЧ-2469 от 17.11.2008г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на основание чл. 42з, ал. 3 и 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане в Р. Б.” за срок от пет години считано от 17.11.2008г.

За да постанови този резултат съдът...