Производството е образувано по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС отм. по касационна жалба на Общински съвет-Пловдив, чрез процесуалния представител адв.. К., срещу Решение № 1101 от 15.11.2006г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, постановено по адм. д. № 809/2006 г.,ІV състав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 218б, б. "в" от ГПК. Касатора счита, че неправилно съдът е приел, че отменената разпоредба на чл.17 ал.3 от наредбата на ОС Пловдив противоречи на ЗМДТ и с нея се създава нова мастна такса.Позовава се на разпоредбата на чл.19 от ЗУО, която предвижда задължително заплащане и за строителните отпадъци, независимо дали е такса по см. на чл.6 ал.1 от ЗМДТ или услуга по реда на ал.2 на същият текст.Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част.

Ответникът по касационната жалба, "Комунал" ООД не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС отм. и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение в производство по реда на чл.6 от ЗВАС отм. вр. чл.33 и сл. от ЗАП отм. ПОС е отменил по жалба на "Комунал" ООД, разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на О. П., приета с решение № 144 по протокол № 8 от 18.05.2006 г. на Общински съвет /ОС/ Пловдив.За да достигне до този извод съдът е приел, че цитираната разпоредба противоречи на Закона за местните данъци и такси. Позовава се на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, която нормативно определя видивете местни такси, които се събират от общините.С процесната разпоредба от наредбата на ОС се въвежда нова местна такса, която се определя от Общински съвет Пловдив за куб. м. отпадък и се заплаща от инвеститора при издаване на разрешение за направление за транспортиране на строителни отпадъци. Тази такса не се включва в кръга от изчерпателно посочените местни такси по чл. 6, ал. 1, б "а" - "и" от ЗМДТ, както и не е предвидена със специален закон. Решението е правилно.

С отменената от окръжния съд разпоредба на чл.17, ал. 3 от Наредбата инвеститорът заплаща такса, определена от Общински съвет Пловдив за куб. м. отпадък и му се издава разрешение за направление за тяхното третиране и транспортиране.

В разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗМДТ лимитативно са посочени местните такси събирани от общините.С разпоредбата на б."к" от същият текст е предвидена възможност за събиране на други местни такси, определени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗУО Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда относно управлението на отпадъците, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. От анализа на същата, както правилно е приел окръжния съд, се установява, че с Наредба съответният общински съвет може само да определи заплащането за предоставяне на конкретно определените в ЗМДТ услуги от страна на общината във връзка с отпадъците на територията на общината, а не да създава нови задължения под формата на такса за конкретни субекти.Такси по смисъла на ЗМДТ се дължат за заплащане на конкретно предоставяни от общината услуги, което в случая не е налице.

С оглед на изложеното е неоснователен довода в касационната жалба за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон.С отменената разпореба на Наредбата се предвижда събиране на такса от общината в противоречие с предвидените нормативни възможности на чл.6 ал.1 от ЗМДТ. Такава възможност не се предвижда и с разпоредбата на чл.19 от ЗУО, тъй като липсва изричен текст предвиждащ събиране на такса за строителни отпадъци, освен предвидената в чл.6 ал.1 б. а от ЗМДТ.Неоснователен е и довода на жалбоподателя, че отменената разпоредба от Наредбата визира заплащане на извършени от общината услуги и предоставени права по см. на чл.6 ал.2 от ЗМДТ, тъй като текста на чл.17 ал.3 от Наредбата визира заплащане от инвеститора на такса за издадено разрешение за направление.

С оглед на изложеното, като е приел, че не съществува възможността с подзаконов нормативен акт съответният общински съвет да въвежда нови местни такси, а може само да определя конкретния им размер, окръжният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение , което следва да бъде оставено в сила.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №1101 от 15.11.2006г. на Пловдивски окръжен съд, ІV състав, постановено по адм. д. № 809/2006 г., по описа на същия съд .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Е. М. Е.М.