Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 502/30.06.2009 г., постановено по адм. д. № 589/2008 г. Административен съд гр.В. Т. е отхвърлил жалбата на И. В. И. от гр.Г. О. против решение № 47/28.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр.В. Т., с което е потвърдено разпореждане № 428/18.04.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ гр.В. Т..

Срещу това решение е подадена касационна жалба от И. В. И. с молба да бъде отменено. Оспорва изводите на съда и твърди, че опитите му за бягство му през границата са по политически причини, за което е изтърпял наложените му присъди. Моли да бъде уважено искането му за отпускане на лична пенсия и добавка по чл.9 от ЗППРРЛ.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита

касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима. Разгледана по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна, решението е правилно и обосновано.

Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, като е обсъдил подробно и безпристрастно доказателствата, приложени към административната преписка.

Предмет на производството е отказът на пенсионните органи на ТП на НОИ гр.В.Търново да бъде отпусната лична пенсия на И. В. и добавка към нея по чл.9 във връзка с чл.1, т.11 от ЗПГРРЛ.

Не е спорно по делото, че с решение № 110 на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация гр.В. Т., взето на заседание от 01.09.1993 г., И. В. И. е признат за репресиран по политически причини и му е признато право на обезщетение за времето от 14.10.1964 г. до 17.12.1966 г., което той е получил еднократно. Този период от две години, два месеца и...