Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба, подадена от Ц. Д. М. от гр. С. срещу заповед № К- 10819/ 04.11.2011г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1,т. 4 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание ”недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година” и му е отправено предупреждение, че при установяване на друго извършено от него нарушение по чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”. В жалбата са изложени съображения, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, необоснована, и е в явно несъответствие с целта на закона, по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което се иска отмяната й. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк.. Л., оспорва жалбата като неоснователна по съображения изложени в писмените бележки.
Върховният административен съд, пето отделение като прецени събраните по делото доказателства и становища на страните намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното :
Със заповед № К- 10819/04.11.2011 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 224, ал. 2 т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т.1 от ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ППЗМВР на старши инспектор Ц. Д. М. – началник на 03 група ”Криминална полиция” - Люлин в сектор ”Противодействие на криминалната престъпност” към 09 Районно управление ”Полиция” при СДВР - МВР, категория ”В” е наложено дисциплинарно наказание ” недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година ”считано от датата на връчване на заповедта, за извършено нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Инструкция рег. № I з-1711/2009 г. за оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерство на вътрешните работи и реда в тях, като е оставило задържано лице без охрана, в резултат на което лицето е избягало от сградата на районното управление.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 253/12. 08. 2011г., издадена от началника на 09 РУП-СДВР на основание чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с постъпили данни в докладна записка № 28374/12.08.2011 г. по описа на 09 РУП за бягство на задържано лице от сградата на 09 РУП - СДВР, за охраната на което е отговарял Ц. М.. Със същата е разпоредено извършването на служебна проверка от комисия в определен със заповедта състав, като за резултатите от проверката е наредено да бъде изготвена писмена справка, която да бъде докладвана до десет дни. Въз основа на събраните в административната преписка документи и снетите от служителя писмени обяснения, от комисията е изготвена писмена справка рег. № 29352/24. 08. 2011 г. съдържаща констатации за извършено на 11.08.2011 г. от старши инспектор Ц. Д. М. дисциплинарно нарушение, а именно допуснал е да избяга задържаното лице С. В. М., като по този начин не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от чл. 17, ал. 1 от Инструкция № I –1711/2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях. С оглед на резултатите от служебната проверка от директора на Столична дирекция на вътрешните работи – СДВР е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание ” недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година ”. Министърът е възприел така направеното предложение, като с оглед на компетентността, предоставена му по чл. 228, т. 1 ЗМВР е издал процесната заповед. В мотивите на акта е прието, че Ц. Д. М. е извършил на 11. 08. 2011 г. нарушение на служебната дисциплина – нарушил служебни задължения, довели до бягство на задържано лице.
Предвид установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание визирано от чл. 226, ал. 1, т. 4 при условията на посочената като правно основание за издаването и разпоредба на чл. 228 ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР. Неоснователни са релевираните от жалбоподателя твърдения за наличието на допуснати при издаването на обжалваната заповед, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание ”недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година”. Извършените от него нарушения на служебните задължения са безспорно установени със събраните в административната преписка доказателства, които съгласно чл.171, ал. 2 от АПК имат сила и пред съда. По отношение на изложените в жалбата твърдения от жалбоподателя, че съществено е нарушено правото му на защита, съдът ги намира за неоснователни –на жалбоподателя е осигурено участие и запознаване с цялата административна преписка в хода на производството пред министъра на вътрешните работи, разполага и с процесуалното право на защита срещу неблагоприятния административен акт и пред съда. За съда е безспорно установено, че в хода на проверката са събрани всички необходими и относими доказателства, въз основа на които се констатира извършеното от служителя дисциплинарно нарушение във връзка с бягството на задържаното лице, от Ц. Д. М. са изискани на два пъти писмени обяснения в които той е изложил подробно фактите свързани с бягството на задържаното лице. Последните дадени от него са от дата 18.08.2011 г. и от тази гледна точка неоснователно се явява твърдението на същия, че е било нарушено правото му на защита. Видно от изложеното е, че жалбоподателят се е възползвал от правото си по чл. 229, ал. 1 ЗМВР да даде писмени обяснения.
В изпълнение на чл. 229 ал. 4 от ЗМВР министърът на вътрешните работи в качеството му наказващ орган се е запознал с всички материали, събрани при проверката и при спазване на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР издава атакуваната заповед. Атакуваната заповед е с дата 04.11.2011 г., което е в рамките на законовия срок. Същата е връчена на жалбоподателя на 17.11. 2011 г. в съответствие с чл. 232 от ЗМВР, което той собственоръчно е отбелязал на гърба на цитираната по горе заповед. В този смисъл се явява неоснователно твърдението на жалбоподателя за това, че обжалваната заповед е издадена след изтичане на предвидените в чл.225, ал. 1 от ЗМВР срокове. По отношение на изложените от жалбоподателя твърдения в жалбата, че към момента на извършване на нарушението лицето С. М. не е имал качеството на ” задържано лице”, от представените по делото доказателства от страна на административния орган безспорно се доказва, че въпросното лице е имало качеството на ” задържано лице” по силата на постановление от 11.08.2011 г. за задържане за срок от 72 часа, издадено по досъдебно производство № 2319/2011 г.,прокурорска преписка № 36149/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
След приключване на 24-часовия срок на задържането му по чл. 63, ал. 1 ЗМВР Митев е продължил да има качеството на задържано лице по реда на НПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Инструкцията тя се прилага и спрямо лица, задържани по реда на НПК, в рамките на досъдебното производство. От представената по делото от административния орган длъжностна характеристика на жалбоподателя е видно, че той е длъжен да съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи, свързани с разследване на престъпленията, съобразно компетентността и специализацията си, както и да осигурява стриктно прилагане на нормативните актове при изпълнение на служебните си задачи.
По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания и спазване на административно производствените правила.Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЯ жалбата на Ц. Д. М. от гр. С. срещу заповед № 10819/04.11.2011 г. на министъра на вътрешните работи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. В.Г.