Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Ц. Г. срещу решение № 3118 от 10.05.2013 г. по адм. д. № 7249/2012 г. на Административен съд София - град, второ отделение, ХХХІ състав, като се иска да се признае имотът й. Ответникът по жалбата не взема становище.
Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.
Върховният административен съд приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С касираното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № РД - 18 - 13817.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е правилна и законосъобразна, като издадена от компетенетн орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно.
В случая касаторката не е представила в пълнота документите, удостоверяващи правата и на останалите собственици. Съгласно чл. 41, ал. 4 ЗКИР в такъв случай в кадастралните регистри не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права. От друга страна, нито тя, нито последните не са възразили относно отразените в кадастралните регистри данни, поради което същият следва да се приеме като законосъобразен административен акт. Относно неотразяването на сградата-външна тоалетна в имота, не е изяснено към момента на заснемане на имотите през 2008-2009 год., във връзка със създаването на кадстралната карта, дали същата е била изградена и дали е била в състоянието, в което е констатирало вещото лице – груб строеж, каквото е изискването на чл. 43, ал. 4, т.1 от Наредба №3/2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. По делото не е представен и протокол от общината, че към този момент, сградата е била завършена в този вид, съгласно чл.181, ал.2 от ЗУТ....