А. А. Т., гражданин на Г., е подал касационна жалба срещу решението от 13.02.2015 г. по адм. дело №11798/2014 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 7398/28.10.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици.

Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.

Административният съд е установил, че с молба от 7.02.2014 г. А. А. Т., гражданин на Г., неженен, по вероизповедание мюсюлманин, подал до Държавната агенция за бежанците молба за предоставяне на статут. Към момента на подаване на молбата А. А. Т. е бил непридружено, непълнолетено лице, поради което със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" - район "О.", Столична община, на основание чл.25, ал.7 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ), му е определен представител, социален работник, който да го представлява по време на производството. На проведените от длъжностни лица на Държавната агенция за бежанците интервютата А. Т. разказал, че напуснал Г., за да избяга от беднотията и глада в страната. Бил отвлечен от местна религиозна група и бил измъчван. Спасен бил от непознат човек, който го посъветвал да напусне Г., за да не бъде убит от лицата, които са го отвлекли. А. Т. пристигнал с кораб в Турция, където останал около два месеца, след това, през септември 2013 г.,преминал на територията на България.

С решение № 7398/28.10.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за...