Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 30.06.2015 г. по адм. дело №5287/ 2015 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отменено издаденото от този орган решение № 2885/27.04.2015 г. за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Сила, гражданин на К. Д’ И., и личното дело на чужденеца е било върнато на органа за ново разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът С. Сила не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна.
Административният съд е установил, че с молба №2373/14.08.2014 г. до Държавната агенция за бежанците С. Сила, непридружен непълнолетен, гражданин на К. Д’ И., поискал предоставяне на статут. На 05.09.2014 г. било проведено интервю с кандидата, на което присъствал представител на дирекция "Социално подпомагане" - район О., С. град. С решение № 1116/01.10.2014 г. на решаващ орган при Държавната агенция за бежанците е било открито производство за предоставяне статут на бежанец. На 25.11.2014 г. и на 4.12. 2014 г. със С. Сила били проведени нови интервюта. С решение № 2885/27.04.2015 г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, по силата на делегираните му със заповед № 03-51/22.01.2015 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците правомощия, отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Сила. Административният орган изложил съображения, че бежанската история на чужденеца е недостоверна. По време на производството той твърдял, че напуснал К. Д, И. на 24.12.2010 г. и преминал в Г., където останал до февруари 2011 г. С фалшив паспорт пристигнал в Турция, където останал до 28.01.2013 г., а оттам преминал незаконно на територията на България. Молбата му за закрила била мотивирана с войната, която през 2010 година се водила в К. Д, И.. Впоследствие кандидатът заявил, че в страната му вече не се води война, но не иска да се завърне, тъй като няма близки и не познава никого. Потвърдил, че не е бил обект на насилие, не са му отправяни лични заплахи, не е бил арестуван или осъждан. С аргумент, че бежанската история не се основава на факти, сочещи на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, административният орган приел, че не са налице предпоставките по чл.8 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) за предоставяне на бежански статут. Не се установявали и предпоставките по чл.9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) за предоставяне на хуманитарен статут. По отношение на живота и личността на кандидата не били отправяни тежки и лични заплахи и не съществувал риск от посегателства. Актуалната ситуация в страната сочела признаци на стабилност, основана на политическо помирение и законодателни реформи в областта на гражданството и земеползването, в които доскоро имало сериозни проблеми. Въз основа на тези обстоятелства административният орган отказал на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут.
От правна страна съдът приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма.
В съответствие с чл.25,ал.5 ЗУБ административният орган уведомил съответната дирекция "Социално подпомагане", която определила социален работник, за да представлява непълнолетния чужденец. Органът обаче не спазил изискването на чл.15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), който намира приложение във всяко административно или съдебно производство. Според този текст детето имало право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. В случая по преписката не се съдържали данни, че на непълнолетното лице е било разяснено правото му на правна помощ. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила било съществено и представлявало самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
Административният орган допуснал и друго нарушение, като не мотивирал при кого би отишъл непълнолетния, ако се завърне в страната. Не бил изследван и въпросът за възможностите му да пребивава в трети страни, през които преминал. Поради това решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците било отменено като незаконосъобразно и личното дело на кандидата било върнато на органа за ново разглеждане.
Касационната инстанция намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон. Останалите, посочени в касационната жалба, основания не следва да се разглеждат, тъй като са посочени бланкетно и се обосновават с конкретни оплаквания.
Административният съд е подменил предмета на обсъждане, като не се е занимал с преценка на съответствието между изискванията за предоставяне на статут по чл.8 и 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) и бежанската история, а с това кой ще полага грижи за непълнолетния, ако се завърне в държавата по произход. Въпросите на специалната закрила, който се предоставя по ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), не са част от производството пред органите на Държавната агенция за бежанците. При прилагането на разпоредбите на ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) се зачитат потребностите на лицата от уязвима група, към която спадат и непълнолетните чужденци, което обаче не означава, че основанията за предоставяне на статут на такива лица са различни от тези на останалите кандидати.
Съдът незаконосъобразно е приел, че при издаването на оспореното решение са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактически административният орган е изпълнил всички процесуални изисквания, които са уредени в ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Кандидатът е бил уведомен на език, който владее, за вида на производството, за решенията, които се вземат, за възможността да ги обжалва, както и за предвидените по закон негови права и задължения. По преписката се съдържат указания, които са били връчени на кандидата на 14.08.2014 г., със забележка, че приложеният списък на организации за подкрепа, между които и организация, ангажирана с правна защита на лица, подали молба за закрила, е неразделна част от указанията. На непълнолетния канндидат е бил назначен представител от социалните служби, който отговаря за защитата на неговите интереси. Законът за убежището и бежанците, който е специален спрямо ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), не предвижда задължение за предоставяне на правна помощ и за присъствието на адвокат на провежданите интервюта. Ангажирането на адвокат е правна възможност, която е на разположение на кандидата за статут, включително и на непълнолетния кандидат, а не задължение на административния орган.
Административният съд неточно е интерпретирал разпоредбата на чл.15, ал.7 ЗЗД. Тя предвижда правото на правна помощ в производства, които засягат права и законни интереси на детето. Не може да се счете, че производството за предоставяне на статут засяга интересите на непълнолетния чужденец, при положение, че е образувано по негово искане и има за цел предоставянето на закрила. Предоставянето на правна помощ от страна на държавата представлява една от мерките, предвидена в чл.4 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Както изрично е отбелязано в тази разпоредба, посредством изброените в нея мерки се осъществява закрилата по този закон. Тази закрила обаче има други параметри от закрилата, която се търси по реда на ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ), което не е съобразено от първоинстанционния съд.
Съблюдаването на най-добрия интерес на детето съставлява част от преценката и на административния орган, който взема решенията в производствата по ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Това обаче не означава, че органът следва да предостави статут на всяко непълнолетно лице без оглед на изискванията на специалния закон.
В разглеждания случай бежанската история не съдържа факти, които съставляват основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Предвид съществуващата ситуация в държавата по произход, която не е засегната от вътрешен или международен въоръжен конфликт, за молителя не съществува заплаха като цивилно лице за живота или личността му. Поради това следва да се приеме, че като е отказал да предостави статут, административният орган е издал законосъобразен акт. Решението, с което актът се отменя и личното дело на чужденеца се връща за ново разглеждане, е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Сила.
По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 30.06.2015 г. по адм. дело №5287/ 2015 г. по описа на Административния съд - С. град и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Сила, гражданин на К. Д’ И., срещу решение № 2885/27.04.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на чужденеца е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението не подлежи на обжалване.