Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, подадена чрез юрк. С. Т – Стоянова и по касационна жалба на М. Г. Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора [населено място], срещу решение № 32 от 13.03.2015 г., постановено по адм. дело № 487/2014 г. по описа на Административен съд – С. З.

В двете касационни жалби се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД“ИН“) обжалва и иска от съда да отмени решението в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявения иск.

Касаторът М. Г. Х. обжалва и иска от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба на ГД“ИН“ е частично основателна.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на ГД“ИН“ е основателна, а тази на М. Г. Х. е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Административен съд – С. З е била искова молба, подадена от М. Г. Х., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора в [населено място], насочена срещу ГД“ИН“, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва считано от 22.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, поради това, че в периода...