Образувано е по касационна жалба на Кмета на [община] против решение № 1078 от 17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 106/2015 г. по описа на Административния съд Б., с което е отменена издадената от него Заповед № 3582/30.12.2014 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и се иска отмяната му.
Ответната страна – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. Т., чрез адв. С. Т., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № 3582/30.12.2014 г., издадена от кмета на [община], с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) и чл. 30, ал. 5 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на [община] (НООРТОБ), е отнето издадено на [фирма] разрешение за удължено работно време № 314/21.11.2014 г., за търговска дейност в обект - бар – клуб „Ф.“, находящ се в[жк]. [ адрес] за времето 00:00 – 24:00 часа.
От фактическа страна по делото е прието, че с разрешително № 314/21.11.2014 г. на бар/клуб „Ф.“, находящ се в [населено място],[жк]е издадено разрешително, съгласно което на търговския обект е разрешено работно време от 00:00 часа до 24:00 часа. На 29.12.2014 г. в деловодството на общината е постъпило писмо от директора на ОДМВР – Б., с което кметът е уведомен за инцидент, възникнал на 28.12.2014 г. в дискотека „Час пик“, което заведение е идентично с това, за което е издадено разрешението.
След поучаване на горепосоченото писмо и въз основа на посоченото в него, кметът на [община] издал процесната заповед, приемайки, че е налице нарушение на чл. 29 от НООРТОБ за осъществяване на контрол на охранително – пропускателния режим на заведението. Административният орган е посочил, че инцидентът, при който е нанесена телесна повреда налага необходимостта от отнемане на издаденото разрешение за удължено работно време с цел осигуряване на обществения ред и предотвратяване на подобни случаи. Като основания за издаването на заповедта са посочени и постъпили в деловодството на общината сигнали за шум от заведението.
По делото са представени както доклад за контрол на шум от околната среда от 28.09.2012 г., съставен по възложение от [фирма], в който се установява, че след извършено замерване на нивата на шума от четирите страни на заведението, при максимална норма за нощен шум 45 dB, измерените на място нива на нощния шум са в интервала 52,05 – 53,31 dB, така и сигнали на жители на близките сгради до заведението, в които се посочва за наднормените нива на шум от заведението, както и за неправомерно поведение на посетителите му в нощните часове – разправии, крясъци, използване на зелени площи за паркиране на МПС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е преценил жалбата на [фирма] като основателна, приемайки, че оспорената Заповед № 3582/30.12.2014 г., издадена от кмета на [община], е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност. За да отмени обжалваният акт административният съд приел, че при издаването му е нарушен чл. 26 от АПК, защото кметът на [община] не е изпълнил задължението си да уведоми, съответно да конституира като страна в производството, [фирма], в чиято полза е било издадено разрешението, отнето с обжалвания административен акт. Също така е посочено, че кметът на общината е отнел издаденото разрешение за удължено работно време при липса на фактически и правни основания за това, защото като фактически основания за отнемането са посочени както писмото от ОДМВР – Б., в което е описан инцидент пред дискотеката, прераснал в сбиване и евентуално извършено престъпление, така и постъпили в общината сигнали за шум от развлекателното заведение, а според съда тези основания не са сред хипотезите на чл. 30 ал.5 от НООРТОБ, при които е било допустимо кметът на общината да отнеме издаденото разрешение.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно.
Не се споделя и изводът на административния съд, че кметът на общината е отнел издаденото разрешение за удължено работно време при липса на фактически и правни основания за това.
Съгласно чл. 30, ал.5, т.1 от НООРТОБ ( в редакцията, действаща към датата на издаване на оспорената заповед) разрешението за удължено работно време се отнема със заповед на кмета на [община] или упълномощено от него лице при наличие на две или повече жалби от граждани за наднормени нива на шум, чиято основателност е доказана с протокол за измерване от РИОКОЗ-Б. или друга акредитирана лаборатория, или от контролните органи на [община] за период от 12 месеца.
По делото като доказателства са приложени множество жалби и сигнали на живущи в района на заведението. Жалба-подписка от живущите в [населено място],[жк][жилищен адрес] е до РЗИ-Б. от 15.11.12г. и е подписана от 16 лица, които се оплакват от непоносимия шум по цели нощи, силна музика, крясъци, кавги. Представен е протест от живущите в к/с Лазур, [жилищен адрес] адресиран до кмета на [населено място], ХЕИ, МВР-Б., телевизия "Скат", който е с дата 23.11.12г., подписан от 59 лица, в който те се оплакват от силната музика, принудително безсъние, липсата на покой от заработилата дискотека в бившия бар "П.". По делото е представена и жалба - подписка от живущите в [населено място],[жк][жилищен адрес] до кмета на [населено място] от 23.11.12г. със същите оплаквания. Оплакванията за шум от говор на висок глас пред дискотеката се потвърждават и от доклада на длъжностни лица от 24.11.12г. до директора на дирекция "УКОРС4, [населено място].
От приложения по делото доклад за контрол на шум от околната среда от 28.09.2012 г., съставен по възлагане от [фирма], ясно се вижда, че след извършено замерване на нивата на шума от четирите страни на заведението, при максимална норма за нощен шум 45 dB, измерените на място нива на нощния шум са в интервала 52,05 – 53,31 dB.
Административният съд неправилно не е зачел данните от тези документи, посочвайки, че гореизброените сигнали, жалби и доклади се отнасят за период, различен от този, за който е издадено разрешение за удължено работно време № 314/21.11.2014 година.
Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция. Посочените жалби и протести водят до извод за системност в наднормения шум в и около заведението, чиято наднорменост е установена и от контролен орган. Необоснован е изводът на съда, че след издаване на разрешение №314/21.11.2014г. за удължено работно време, няма постъпили сигнали от граждани за наднормени нива на шум от заведението. Липсата на представени писмени документи, не означава, че сигнали не е имало, тъй като сигналите могат да бъдат подавани и устно, както и по телефон, съгласно чл.111 АПК. Съдът не е изследвал наличието или не, на регистрации (вкл. и на тел.112) на подадени по този начин сигнали за висок шум от дискотеката в периода след издаденото разрешение №314/21.11.2014г., в резултат на което е формирал необоснован извод, че такива не били налице.
При наличието на тези данни по делото и с оглед мотивите на атакуваната заповед, в които е посочено, че в [община] са постъпвали и сигнали за шум от развлекателното заведение, в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че към датата на издване на оспорваната заповед, нивата на шум от заведението са в рамките на нормата, каквито доказателства по делото не са представени.
Въз основа на събраните доказателства по делото, не може да се формира категоричния извод, че въпросното заведение, не е източник на системен наднормен шум, което всъщност се цели да бъде предотвратено с разпоредбата на чл.30, ал.5, т.1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на [община] в приложимата й към случая редакция.
Не може да се сподели извода на административния съд, че адресат на заповедите на кмета, издадени на осн. чл.44, ал.1, т.4 ЗМСМА е само съответната структура на МВР, която непосредствено следва да осигури опазването на установения правопорядък. Съгласно чл.44, ал.1, т.4 кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на МВР. Съгласно чл.14, ал.1 ЗМВР, дейността по опазването на обществения ред се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им. От посочените разпоредби следва, че писмените заповеди на кмета на общината, с които той осигурява спазването на обществения ред на територията на общината следва да бъдат съобразени и от полицейските органи, което обаче не означава, че заповедите не могат да имат други адресати.
В конкретния случай, именно по сигнала от Областната дирекция на МВР-Б. е инициирано производството пред кмета на [община] в хода на което е установено, че въпросното заведение с дейността си в рамките на удълженото работно време е системен източник на безпокойство за живущите около него.
По тези съображения настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, поради което следва да го отмени, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета на [община].
Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1078 от 17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 106/2015 г. по описа на Административния съд Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя С. Т., срещу заповед № 3582/30.12.2014 г., издадена от кмета на [община]. Решението е окончателно.