Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Т. Н, срещу решение от 03.07.2015г., постановено по адм. дело № 644/1998 г. на Софийски градски съд, с което е прогласена нищожността на решение от 21.01.1998г. на отдел „Спорове“ на Патентно ведомство на Р. Б. С решението, чиято нищожност е прогласена, е уважено искането за заличаване, подадено от [фирма]., [населено място] и е заличена регистрацията на търговска марка рег.№ 31503 „ИДЕАЛЕН ДОМ“, словна за стоки от клас 16, принадлежаща на [фирма], [населено място].

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че оспореното пред съда решение е издадено от компетентен орган. Цитира се съдебна практика на ВАС в този смисъл.

Ответната страна – [фирма] [населено място], чрез своя процесуален представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия си състав, след като обсъди становищата и доводите на страните и прецени доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното съдебно решение СГС е прогласил нищожността на решение от 21.01.1998г. на отдел „Спорове“ на Патентно ведомство на Р. Б, с което е уважено искането за заличаване, подадено от [фирма]., [населено място] и е заличена регистрацията на търговска марка рег.№ 31503 „ИДЕАЛЕН ДОМ“, словна за стоки от клас 16, принадлежаща на [фирма], [населено място].

За да постанови този резултат СГС е приел, че решение от 21.01.1998г. на отдел“Спорове“ на Патентното ведомство е постановено от некомпетентен орган, тъй като същото е издадено на основание заповед №48 от 05.11.1993г. на Председателя на Патентно ведомство. Според съда компетентният орган в случая е бил председателят на Патентно ведомство на Р. Б, а не отдел „Спорове“ на същото ведомство. По силата на заповед №48 от 05.11.93г. председателят на Патентно ведомство е предоставил функции на отдел „Спорове“ да разглежда искания за заличаване на регистрацията на търговски марки и промишлени образци по чл.23 и чл.36 от Закон за търговските марки и промишлените образци / ЗТМПО отм. Издаденото решение и постановеното заличаване на регистрацията на търговската марка е на основание чл.9, ал.2 ЗТМПО отм. и следователно отдел „Спорове“ не е бил оправомощен да издава решения за заличаване на търговската марка на това основание. Така мотивиран е прогласил нищожността на оспорения административен акт. Решение е неправилно.

Обжалваното в първоинстанционното производство решение за заличаване на регистрация на търговска марка е издадено от компетентен орган. Именно държавните експерти при Патентно ведомство са били компетентни да се произнасят с окончателни решения по спорове/ каквото е и процесното решение за заличаване регистрацията на търговска марка/ към момента на постановяване на обжалвания акт и следователно обжалваното решение, подписано от държавни експерти към отдел „Спорове“ не е нищожно.

Действително разпоредбата на чл.18 от Закон за търговските марки и промишлени образци отм. , който е действал към момента на издаване на решение от 21.01.1998г. на отдел “Спорове“ при Патентно ведомство, не посочва компетентния орган, който се произнася с решение за регистрация на заявената марка. Към датата на заличаването на процесната марка обаче е бил в сила и е действал и Законът за патентите, в сила от 01.06.1993г., чието заглавие е променено на ЗПРПМ (ЗАКОН ЗЗД ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ) с ДВ бр.64 от 2006г. В същия този закон е налице глава осма „Патентно ведомство - статут”, в която е уреден статута на Патентно ведомство - основните дейности на ПВ, правомощията на председателя на ПВ, структурата на ПВ и правомощията на служителите в ПВ.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗП предвижда, че за държавни експерти, които вземат решения за издаване на защитни документи или окончателни решения по спорове, се назначават само лица, отговарящи на определени изисквания, които са изчерпателно изброени.

Спорният по делото въпрос е дали глава осма от Закон за патентите намира приложение и по отношение на дейността на Патентно ведомство, свързана с приложението на ЗТМПО отм. , респ. ЗМГО, действащ в момента. Т.е. дали цитираната разпоредба на чл.83, ал.2 ЗП оправомощава държавните експерти да се произнасят с решения и за регистрация и заличаване регистрацията на търговски марки. За да се отговори на този въпрос следва да се изследва характера на разпоредбите, съдържащи се чл.79 - чл.83 ЗП. Глава осма от закона съдържа общи устройствени разпоредби и урежда статута на ПВ. Този извод се потвърждава и от наименованието на главата "Патентно ведомство - статут". Доколкото в ЗТМПО отм. , респ. в ЗМГО, действащ понастоящем, не се съдържат специални разпоредби, регламентиращи статута на ПВ, по различен начин в сравнение със статута, уреден в посочените в ЗП разпоредби, то глава осма от ЗП, тъй като съдържа устройствени разпоредби, е приложима както за дейността и правомощията на председателя и служителите на ПВ по Закон за патентите, така и за дейността и правомощията на председателя и служителите на ПВ по ЗТМПО отм. респ. ЗМГО, действащ към настоящия момент. В този смисъл е и последната практиката на ВАС / виж. решение №6660 от 11.07.2005г. на ВАС по адм. дело № 10758/2004г.,решение №696/18.01.2010г. по адм. дело № 8645/2009г. на ВАС, решение №7599 от 09.06.2009г. по адм. дело № 15083/2008г. на ВАС, решение №12408/25.10.2010г. по адм. дело № 14998/2009г. на ВАС, решение №10169/29.07.2009г. по адм. дело № 2258/2009г.; решение № 332/11.01.2010г. по адм. дело № 5138/2009г. всички по описа на ВАС, V отделение; решение № 7551/29.05.2012г. по адм. дело № 13346/2011г.; решение №2085/13.02.2013г. по адм. дело № 12580/2012г.;решение № 10908/31.07.2012г. по адм. дело № 16341/2011г. последните три по описа на ВАС, седмо отделение и др./

Изложените съображения за приложимост на глава осма от ЗП по отношение на дейността на Патентно ведомство и по приложението на ЗТМПО отм. , респ. ЗМГО, водят до извод, че именно държавните експерти при Патентно ведомство са компетентни да издават решения по заявки за регистрация на търговски марки, както и окончателни решения по спорове, каквото е процесното решение. В същия смисъл са и решение №6660/2005г. по адм. дело № 10758/2004г. ВАС, пето отделение; решение № 7567/13.07.2007г. по адм. дело № 798/2007г. по описа на ВАС, пето отделение и решение №15819/28.11.2013г. по адм. дело №11099/2013г. по описа на ВАС, седмо отделение.

В случая компетентността на държавните експерти да издават решения за заличаване на търговски марки, произтича от закона и по-конкретно от разпоредбата на чл.83, ал.2 ЗП /в редакцията му от 01.06.1993г./, а не по силата на заповед № 48/05.11.1993г. на председателя на Патентно ведомство на Р. Б, както е приел първоинстанционният съд.

Изложените по-горе съображения водят до извод за неправилност на обжалвания съдебен акт, с оглед на което същият следва да бъде отменен.

Наличието на материална компетентност у издателя на административния акт е само едно от петте условия за неговата законосъобразност. При обжалване на акта, съдът е бил длъжен да извърши контрол за спазването на всички изисквания за законосъобразност на акта. В случая СГС не е проверил дали са налице останалите условия за законосъобразност на административния акт, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение от 03.07.2015г., постановено по административно дело № 644/1998 г. на Софийски градски съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно.