Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер] срещу Решение №3660 от 26.05.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №1997/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-53 от 08.10.2013 г. на ревизиращи органи по приходите, с който за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. са му определени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 34 543, 56 лв. и лихви в размер на 11 793, 31 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - [фирма], счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с направените от съда изводи, което влечало и нарушение на материалния закон. Сочи, че имотите, за които му е определена такса за битови отпадъци са незастроени, неурегулирани, със затруднен достъп и без изградена улична инфраструктура. Факта, че имотите се намират формално в чертите на населеното място не следва да се абсолютизира. За имоти в населеното място следва да се считат тези, които освен по местонахождение и реално ангажират общината. Единственото основание за определяне на таксата за имотите на дружеството е местоположението им, поради което и поради липсата на престация от страна на общината таксата е един допълнителен данък.

Сочи, че приетата по делото експертиза установила, че по отношение на имотите не се извършва услугата сметосъбиране, т. е. не се генерира отпадък. Счита за неправилен извода на съда, че щом общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване таксата е дължима. По делото не е доказано конкретно имотите на дружеството да са включени в годишната план-сметка на общината, а единствено това би дало основание на общината да събере таксата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи жалбата му.

2. Ответникът по касационната жалба – кметът на Столична община, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебният акт не е засегнат от пороци. Липсва спор относно декларираните осем недвижими имоти, за които не е заявен отказ от ползване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване за съответните периоди. Обоснован е изводът, че Законът за местните данъци и такси предвижда два случая не недължимост на таксата – чл. 71 и чл. 8, ал. 5, наличието на които касаторът не доказал. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. [фирма] е собственик на следните недвижими имоти:

а) поземлен имот, находящ се в м. „К. в.“, планоснимачен № [номер], кв. [номер] – нотариален акт № [номер], т. VІ, рег. №8408, д. 1117 от 16.08.2006 г.;

б) поземлен имот, находящ се в м. „К. в.“, планоснимачен № [номер], кв. [номер] – нотариален акт № [номер], т. І, рег. №6260, д. 819 от 30.05.2007 г.;

в) поземлен имот, находящ се в м. „К. в.“, планоснимачен № [номер] – нотариален акт № [номер], т. VІІІ, рег. №9181, д. 1245 от 12.09.2006 г.;

г) поземлен имот, находящ се в м. „Р. с.“, планоснимачен № [номер], кв. [номер] – нотариален акт № [номер], т. ІV, рег. №5828, д. 596 от 08.04.2008 г.;

д) поземлен имот, находящ се в м. „Р. с.“, планоснимачен № [номер], кв. [номер] – нотариален акт № [номер], т. VІ, рег. №7364, д. 954 от 07.07.2006 г.;

е) дворно място, находящо се в м. „Р. с.“, планоснимачен № [номер], кв. [номер] – нотариален акт № [номер], т. VІ, рег. №7363, д. 953 от 07.07.2006 г.;

ж) урегулиран поземлен имот [номер], [номер], находящ се във в. з. „С. – Д. ІІ част“, кв. [номер] – нотариален акт № [номер], т. Х, рег. №10873, д. 1525 от 24.10.2006 г.;

з) поземлен имот, находящ се във в. з. „С. – Д. ІІ част“, планоснимачен № [номер], кв. [номер], – нотариален акт № [номер], т. Х, рег. №10873, д. 1525 от 24.10.2006 г.;

2. За имотите [фирма] подал своевременно декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) с посочени отчетни стойности.

3. В периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. кметът на Столична община, със заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил видовете услуги, границите на районите, в които ще се предоставят и честотата на предоставяне. Имотите на [фирма] попадат в границите на райони, в които общината не предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, но предоставя услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо.

4. На 04.04.2013 г., със Заповед №МДТ-РД-01-19, главният инспектор в отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване“ на Столична община възложил данъчна ревизия на [фирма] за задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. със срок – три месеца.

5. На 08.07.2013 г., със Заповед №МДТ-РД-01-41, главният инспектор в отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване“ на Столична община продължил с два месеца срока на ревизията.

6. На 16.09.2013 г. ревизиращите органи по приходите издали Ревизионен доклад №МДТ-2600-674 за резултатите от проверката.

7. На 07.10.2013 г. [фирма] подал възражение, вх. №МДТ-2600-67411, срещу ревизионния доклад.

8. На 08.10.2013 г. ревизиращите органи по приходите издали Ревизионен акт №МДТ-РД-01-53, с който определили на [фирма] задължения за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 9 853, 91 лв. и лихви – 3 030, 75 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 34 543, 56 лв. и лихви – 11 793, 31 лв.

9. На 29.10.2013 г. [фирма] подал жалба срещу Ревизионен акт №МДТ-РД-01-53 до кмета на Столична община в частта досежно определените му задължения за такса за битови отпадъци.

10. Кметът на Столична община не се произнесъл по жалбата в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

11. На 24.01.2014 г. [фирма] подал жалба срещу ревизионния акт до съда.

12. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-счетоводна експертиза, в т. ч. допълнителна, която отговорила на въпросите:

а) по какъв принцип и в какъв размер са предвидените разходи по осъществяване на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от нежилищни имоти на района? - това са услуги, включени в таксата за битови отпадъци, принципът е установен в ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ), в изпълнение на закона Столичен общински съвет приел план-сметка;

б) има ли реално поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от Столична община в районите, в които се намират имотите на дружеството? – дейностите са документирани с ежедневни констативни протоколи, които са подписани от районите инспектори и представител на изпълнителя; в края на месеца са изготвяни обобщени констативни протоколи и актове за установяване на извършените и подлежащите на заплащане видове работи; на базата на доказателствата по делото експертизата не може да установи дали имотите на дружеството са включени в изброените протоколи и са одобрени от упълномощените служите на общината;

в) осъществява ли се реално обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и ако да в какъв обем? – от представените доказателства е видно, че общината е извършвала дейностите, но как реално в детайли са извършвани в съответните райони експертизата не може да отговори;

г) какви са разходите от общинския бюджет за периода 2008 г. – 2009 г. начислени и изплатени за извършване на дейността обезвреждане на битови отпадъци и въз основа на какви документи е осъществявано плащането? – дейностите са извършани чрез [фирма] като обезвреждането е в С., но и в други сметища: [община], [община], Община габрово и други, за което има сключени договори;

13. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-техническа експертиза, която отговорила на въпросите:

а) има ли изградена общинска инфраструктура, която да позволява ползването на имотите, съответно за извършването на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци? – имотите са незастроени, липсва изградена инфраструктура, която да позволи използването им, както и извършването на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване;

б) има ли извършвано реално сметосъбиране и сметоизвозване за кварталите, където се намират имотите на дружеството? – реално сметосъбиране и сметоизвозване не е извършвано, имотите не са могли да генерират отпадък, липсва инфраструктура и кофи за боклук в близост до имотите;

ІІІ. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел, че основният спорен по делото въпрос е по отношение на имотите на дружеството извършват ли се услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и генерират ли битови отпадъци имотите. Приел, че Законът за местните данъци и такси е регламентирал два случая на недължимост на таксата – чл. 71 и чл. 8, ал. 5.

Приел, че от разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ следва, че на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата, се освобождават от заплащането й. Правото на лицата да бъдат освободени е предвидено в самия закон. Необходимо е само да са подали декларация в срок. В случая дружеството не подало такава декларация. Приел, че имотите на дружеството не попадат в границите на район, в който общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поради което такса за тези услуги не е определяна. Приел, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци са реално предоставяни от общината, с оглед на представените по делото доказателства, поради което и поради неподадената декларация определената за тези услуги такса е дължима.

Крайният извод на съда за дължимост на таксата е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК пороци. Доводите, които излага в подкрепа на това твърдение са за неправилност на оценката на съда на фактите и неправилно приложение на материалния закон. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Поради това и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда твърдението за наличие на този порок на съдебното решение.

Преди всичко следва да се посочи, че основен принцип на правораздаването е диспозитивното начало. Съдът трябва да бъде сезиран с искане, за да има правомощието да се произнесе. Но освен диспозитивното начало, за да бъде произнасянето на съда допустимо е необходимо за сезиралото съда лице да е налице правен интерес от търсената защита. Липсата на правен интерес лишава от смисъла търсената съдебна защита, защото няма субективно право или законен интерес, които да се нуждаят от защитата на съда.

В случая е безспорно, че на касатора с ревизионен акт били определени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци. Безспорно е също, че касаторът обжалвал определените му задължения за такса за битови отпадъци. С оглед на това, както правилно приел и съдът, предмет на съдебния контрол е ревизионният акт в частта, с която на касатора са определени задължения за такса битови отпадъци.

Но таксата за битови отпадъци е сборно понятие. Член 62 ЗМДТ определя, че таксата се дължи за три различни компонента – сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата.

В случая, от ревизионния акт е пределно ясно, че на касатора е определена такса за битови отпадъци не за трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, а само за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депо. Органът изрично посочил досежно всеки едни от имотите, че в района, в който имотът попада, общината не предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поради което и такса за този вид услуга на е определяна.

Независимо от това безкрайно ясно съдържание на ревизионния акт касаторът поискал събирането на доказателства за предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът, вместо да укаже на касатора, че исканите доказателства са неотносими за предмета на спора допуснал исканите съдебни експертизи. Освен че ги допуснал, съдът допуснал и поставянето на вещите лица на въпроси, за които не се изискват специални знания. Въпросите, които съдът допуснал да бъдат възложени на вещите лица са фактически за установяването на факти, за които по делото са налични доказателства. Отговорите на вещите лица представляват преразказ на доказателствата по делото и подвеждането им под съответната правна норма, но това е правораздавателната дейност на съда, силогизмът, който съдът следва да реши, като установи надлежно доказателствата по делото и ги подведе към релевантната правна норма.

С оглед на тази процесуална дейност на съда, изложените от него мотиви, както и с оглед на доводите на касатора за неправилност на съдебното решение съдът счита за необходимо да изложи следното:

Безспорно е, че тъй като таксата за битови услуги не е данък, релевантно за нейната дължимост е престирането и ползването на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ – услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.

Следва да се посочи, че макар законодателят в чл. 8, ал. 5 и 6 ЗМДТ да използва един и същ глагол – „освобождава“, смисъла на този глагол в двете разпоредби е различен и изразява различно правомощие на общинския съвет. За да е налице освобождаване от дължимост на едно задължение е необходимо самото задължение да съществува. Няма как да бъде освободено едно лице от задължение, за което то не се явява задължено. В този случай е налице не освобождаване от задължение, а непораждане на задължение.

Освобождаването, което е визирано в чл. 8, ал. 6 ЗМДТ, е именно истинското съдържание на понятието освобождавам – налице е задължение за такса битови отпадъци на едно лице, но общинският съвет, поради определени свои цели, решава, че това лице няма да заплати вече възникналото задължение за такса. В този случай общинският съвет, като орган на местното самоуправление, упражнява правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) по управление и разпореждане с общинско имущество, каквото е общинският бюджет, където би следвало да постъпи дължимата такса.