Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] срещу решение № 1961 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1865/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], VІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответницата – К. Д. Д. от [населено място], в качеството й на законен представител на К. М. Д., чрез пълномощника си адвокат Мария Д., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решение № 1961 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д.

№ 1865/2015 г., решаващият състав на Административен съд - [населено място] е отменил решение изх. № 1012-02-35#1 от 3.09.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 094314 от 15.06.2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

По първоначалното дело е било установено, че К. Д. Д., в качеството й на законен представител на К. М. Д., е подала заявление вх. № МП-16377 от 24.04.2015 г. за отпускане на наследствена пенсия на детето й от тази на неговия наследодател М. А. Д..

Съгласно чл. 83, ал. 1 КСО, при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване, или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 на сто.

Органите по пенсионно осигуряване са констатирали, че към датата на смъртта си - 20.03.2015 г., М. Д. е бил навършил 35 г. и по силата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО, е следвало да има осигурителен стаж пет години, а той е притежавал такъв от 3 години 6 месеца и 12 дни.

Спорен пред органите на НОИ, както и пред първоинстанционния съд, е бил осигурителния стаж на наследодателя, положен в [фирма].

От регистъра на осигурените лица (лист 32 по делото) се установява, че за М. Д. е подадено уведомление за сключен срочен трудов договор с цитираното дружество за периода 19.11.2008 г. до 24.11.2008 г. Уведомлението е от 24.11.2008 г., която е и датата на прекратяването на договора, според уведомлението. Този договор не е представен по делото, за да бъде установен неговият предмет, в смисъл задълженията на Д. имали ли са срочен характер или следва да бъде приет като сключен за неопределено време.

За изясняване на осигурителния стаж на наследодателя, по искане на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] от 5.05.2015 г., от органите на Териториално поделение на НОИ - [населено място] е била извършена проверка по разходите на ДОО на [фирма], която е приключила с констативен протокол

№ КП-5-15-00028352 от 27.05.2015 г. При преценка на този протокол, във връзка с останалите доказателства по административната преписка и с представените от К. Д. доказателства по първоначалното дело, се установява, че на 6.01.2009 г. между едноличния собственик на капитала на [фирма] А. И. Д. и М. А. Д. е бил сключен договор, с което първият е възложил на втория управлението на дружеството, за което М. Д. е изразил съгласие. Това обстоятелство е било вписано във фирменото досие на дружеството на 10.01.2009 г.

Проблемът, обаче се състои в това, дали дружеството е осъществявало стопанска дейност през 2009 г. и следващите до смъртта на М. Д., защото при липса на такава не може да бъде прието, че управителят упражнява трудова дейност. От констативен протокол

№ КП-5-15-00028352 от 27.05.2015 г. се установява, че последният финансов отчет на [фирма] е за 2008 г. По време на проверката собственикът на капитала на дружеството А. Д., не е представил ведомости за трудови възнаграждения и други счетоводни документи. Дал е обяснения, че нито той, нито сина му М. Д. са упражнявали трудова дейност в дружеството.

Извършените от съда служебно, констатации по „ТР по ЕИК на [фирма]”, също се отнасят за 2008 г., както е посочено в мотивите, а в случая става дума за упражнявана от дружеството стопанска дейност през 2009 г. и следващите до 20.03.2015 г., респ. за осъществяване на регулярна трудова дейност от М. Д. като управител, която не се изчерпва само с представяне на финансов отчет на дружеството за 2008 г.

В тази връзка жалбоподателката, в качеството й на законен представител на К. Д., не е представила счетоводни документи, установяващи извършването на стопански операции (приходи, разходи и др.) от [фирма] през 2009 г. и следващите до 20.03.2015 г. При невъзможност да представи подобни документи, е могла да се снабди с подавани от М. Д. данъчни декларации, както относно дружеството, така и за доходите му като физическо лице. Ако действително дружеството е осъществявало стопанска дейност, респ. наследодателят е упражнявал трудова дейност, това е могло да бъде установено и чрез сезиране на данъчната администрация с проверка на дружеството, която е следвало да бъде инициирана от страната, която има правен интерес от установяване на тези факти и обстоятелства, и която носи доказателствената тежест, а именно жалбоподателката по първоначалното дело, като законен представител на К. Д..

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за сумите, за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА). В изпълнение на законовата делегация на чл. 5, ал. 6 от КСО, е издадена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата, изисква подаването на тези данни да се извършва за всеки календарен месец. Такива данни за М. Д. не са подавани от м. декември 2008 г.,което представлява проблем за установяване на осигурителния му стаж. Разпоредбите на чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) предвиждат, че управителят на дружеството с ограничена отговорност, организира и ръководи дейността на дружеството, както и че последното се представлява от управителя. Следователно наследодателя е следвало да подава цитираните данни, тъй като се явява упълномощено от работодателя/осигурител лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. Договорът от 6.01.2009 г. не съдържа ограничения в тази насока.

Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Такива доказателства по делото не са били представени относно осигурителен стаж в [фирма], извън за м. ноември 1988 г.

Според чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Втората алинея на същия текст сочи, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Следователно действащата нормативна уредба свързва възникването на основание за осигуряване, извън определени хипотези, които в случая не са налице, с упражняването на трудова дейност, а по първоначалното дело не е била доказана упражнявана такава от наследодателя, нито са установени внесени или дължими осигурителни вноски.

В тази връзка обстоятелствата, че на 6.01.2009 г. между едноличния собственик на капитала на [фирма], А. И. Д. и М. А. Д. е бил сключен договор за управление на дружеството, и че това е вписано във фирменото досие на 10.01.2009 г., представляват само законови предпоставки за упражяване на дейността на управителя, а не доказват сами по себе си, че такава е упражнявана.

Липсата на посочените доказателства води до неустановен осигурителен стаж на наследодателя в размер на 5 години, което е обусловило законосъобразен отказ за отпускане на наследствена пенсия. При набавяне на необходимите документи, пред Д., като законен представител на К. Д., съществува правната възможност отново да подаде заявление за цитираната пенсия.

Първоинстанционният съд е неправил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, с оглед относимостта им към релевантните за спора материалноправни норми, които са били нарушени.

По изложените съображения постановеното решение подлежи на отмяна. Изложените в тези мотиви съображения обуславят извод за неоснователност на подадената жалба.

Изходът по делото не предпоставя присъждане на разноски в полза на ответницата, а касационния жалбоподател не е поискал такива.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1961 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1865/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], VІ състав И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. Д., в качеството й на законен представител на К. М. Д. срещу решение изх. № 1012-02-35#1 от 3.09.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 094314 от 15.06.2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.